Климактериум – признаци и симптоми

Климактериумът е физиологичен период, свързан с измененията в дейността на жлезите с вътрешна секреция, на първо място половите. Това е преходен период, който се наблюдава и у двата пола, но е по-рязко изразен у жената. Обикновено началото му е във възрастта между 45 и 50 години. Климактеричният синдром съчетава соматични (телесни) и психични симптоми, характерни за този период. От соматичните (невро-вегетативните) симптоми на климактериума най-характерни са „обливанията” с горещи вълни, обилните изпотявания, сърцебиенето, главоболието , виенето на свят, нарушенията в съня и др. От психичните симптоми на климактериума най-често срещаните са емоционалната лабилност, повишената възбудимост, тревожната мнителност, дистимният фон на настроението. Почти винаги се наблюдават признаци на психична и физическа отпадналост. Повишената емоционална лабилност и реактивност способстват за възникването на различни хистерични симптоми на климактериума, което е дало и основание на някои автори да отделят инволутивната хистерия като обособена клинична форма на това състояние. В климактеричният период могат да се появят или изострят редица съществуващи в „латентно” състояние натрапливости и фобии. Този период е изключително благоприятен терен за разгръщане на психогенни реакции (най-често хистерични и депресивни).

Признаците и симптомите на климактериума могат да предшестват менопаузата с месеци, или да се появят по-късно – до няколко години след началото на менопаузата. От съществено значение за степента на тяхната изразеност са структурата и качествата на личността, условията на социалната среда и редица други тясно психологични фактори. При слабо изразени признаци и симптоми на климактериума лечение не е необходимо. В останалите случаи в традиционната медицина се прилагат психотерапия, транвилизатори, невролептици в малки дози, хормонална терапия.

Меланхолията като симптом на климактериума

Климактериум1Инволутивната депресия е най-често срещаната инволутивна психоза. Обикновено възниква във възрастта между 45 и 60 години, когато е дебюта и на другите признаци на климактериума. Жените развиват това нарушение значително по-често от мъжете. В повечето случаи появата и се предшества от психотравми или соматични заболявания. В преморбидната структура на голяма част от болните преобладават ригидност, тревожна мнителност, емоционална лабилност и склонност към натрапливи изживявания. По време на цялото протичане на заболяването основният и водещ психически симптом на климактериума е депресивният с предимно тревожно-страхов характер. Началните признаци се изразяват в немотивирано безпокойство, тревожни опасения, потиснато и тъжно настроение. С постепенното усилване на началните прояви се оформя депресията. По-нататък към нея бързо се присъединяват различни депресивни налудности (налудни идеи за вина, за осъждане, за разорение, хипохондрични налудности) и някои разстройства във възприятно-представната дейност (предимно вербални илюзии). Нерядко заболяването започва остро със стремително и бързо нарастване и усложняване на симптоматиката. Болните са неспокойни, суетят се, сменят непрекъснато мястото си, искат да тръгнат за някъде, чупят ръце, хващат се за главата, често плачат. Понякога поведението им наподобява т. нар. „плач на умряло”. Речта им е ускорена с чести повтаряния на едни и същи оплаквания, на една и съща мисъл (персеверации). Ажитираността се засилва при промяна във външната ситуация – преместване от една стая в друга, от едно отделение в друго. С течение на времето тя може да се замени с двигателна потиснатост. Наред с налудностите за вина и разорение често се срещат налудности, говорещи за хипохондрия – болните смятат, че боледуват от тежки и неизлечими заболявания – сифилис , рак и др. Нерядко хипохондричните налудности преминават в нихилистични – тук налудната убеденост добива съвсем нелеп характер – болните отричат съществуването на отделни органи и системи, дори собственото си съществуване (например, че вътрешните им органи са изгнили, че не са ходили с месеци по голяма нужда и всичко в организма им се е разложило, че те вече са умрели и т. н.). От сензопатиите като признаци и симптоми на климактериума преди всичко се срещат вербални илюзии, стигащи понякога до вербални халюцинации, пряко свързани по съдържание с тревожно-потиснатото настроение и налудни идеи. При инволутивната депресия много по-често, отколкото при другите депресивни синдроми се наблюдават и параноидни идеи. Вследствие на ажитацията и влошеното хранене болните отслабват и придобиват състарен и измъчен вид. Понякога дори може да се стигне до тежко, заплашващо организма изтощение. Протичането на това състояние е различно. В благоприятните случаи заболяването завършва с пълно оздравяване. По-често обаче се наблюдават протрахирано протичане с поява на трайна астено-адинамия и общ упадък на личността на фона на монотонно потиснато настроение.

За най-важни опорни пунктове в диагнозата на инволутивната депресия, развиваща се по време на климактериума се считат следните: 1. Поява на депресията за първи път в инволутивна възраст. 2.  Ажитирано-тревожен характер на депресия. 3. Монофазно и най- често затегнато протичане. 4. Липса на органични мозъчни заболявания (на първо място съдови, после трябва да се отхвърлят и мозъчни тумори ). 5. Предшестващи психотравмени изживявания и соматични заболявания се наблюдават много по-често, отколкото при другите депресивни синдроми. 6. Липса на наследствена обремененост с циклофрения. Необходимо е обаче да се подчертае, че нито един от тези опорни пунктове не може да бъде наречен специфичен и абсолютно значим. Диференциална диагноза трябва да се прави с други депресивни синдроми и на първо място с циклофрения. При съдово обусловени депресии (най-тежката форма на които е мозъчен удар ) се наблюдава вълнообразно протичане, поява на синдроми на фона на помрачено съзнание, психоорганичен синдром и др. За лечението най-често се използват антидепресанти, притежаващи и седативен ефект. При по-силно изразена ажитираност е добре в началото антидепресантите да се комбинират с невролептици, които притежават и лек антидепресивен ефект, или пък невролептиците да се приложат самостоятелно. Неповлияването от фармакотерапията и особено наличието в симптоматиката на упорити мисли за самоубийство налагат изпозването на електрошок от страна на традиционната медицина. Във връзка с това трябва да се подчертае, че възможните усложнения от приложението на електрошоковата терапия в късната възраст обикновено се подценяват. В никакъв случай не бива да се забравя и мястото на психотерапията в комплексното лечение. Наред с антипсихотичното лечение са необходими и сериозни грижи за соматичното състояние на болните – хранене, витамини и др. Редовното практикуване на различни техники за медитация дава изключителен успех за преодоляване на тези симптоми на климактериума.

Параноя в климактеричния период

Климактериум2Заболяването започва постепенно. Развиват се трайни налудни идеи при сравнително подредено поведение, което дава възможност на болните дълго време да изпълняват своите професионални и битови задължения. Обикновено в самото начало се наблюдават повишена подозрителност, недоверчивост, склонност към дразги и кавги с околните. В оформените признаци и симптоми на климактериума и развитието на параноя централно място заемат параноидните налудности. Тяхната структура и тематика са характерни. В налудните идеи са въвлечени лица от най-близкото на болния обкръжение и тематиката им не излиза извън кръга на битовите отношения. По правило налудните идеи са интерпретативни, основаващи се на редица дребни събития и факти. Съществува ясна и определена тенденция към систематизация. Най-често налудната идея е съвсем конкретна. Болните са убедени, че съседите им, други близки и познати организират тяхното преследване, ограбване, унищожаване, проследявайки ги тайно през нощта или в тяхно отсъствие. С клещи, отверки и специално подготвени ключове те влизат в жилището им, повреждат и крадат вещите, поставят отрова в храната им, пробиват дупки в стените и тавана, през които пускат отровни газове (болните усещат миризмата им), у съседите се устройват сборище на явно подозрителни лица, чиито разговори и кроежи болните чуват през стените. Също така се наблюдава налудна интерпретация на телесни усещания, свързани със соматични заболявания. Понякога на преден план могат да излязат ревностовите налудности. Съпругата бива обвинявана в системни изневери, като се привеждат нелепи и абсурдни доказателства. В своя защита болните предприемат редица мерки, които носят понякога пасивен, а друг път – активен характер, сменят или поставят допълнителни ключалки на вратите, държат хранителни продукти под ключ или се хранят извън къщи, спят на отворен прозорец за предпазване от газовете, разобличават навсякъде своите врагове, занимават полицията и други органи с неприятни жалби, а в някои случаи могат да извършат и тежки агресивни действия. Протичането на заболяването е хронично. От най-съществено значение за диагнозата са възникването на параноялния синдром за първи път в инволутивната възраст и характерните му признаци и симптоми. Диференциална диагноза трябва да се прави на първо място с шизофрения , появила се в инволутивна възраст, и други органични психози. При лечението традиционната медицина използва както широкоспектърни, така и с мощно антипсихотично действие невролептици. Промяната в обстановката, включително местоживеенето, води до известно стихване на параноичните признаци и симптоми на климактериума, макар и най-често временно.

Прочети още за неврастения

 

Сходно