Кисти на шията

Кистите на шията в повечето случаи представляват вродени малформации.

Според локализацията си те се делят на:

  • Медиални (срединни) кисти на шията – разполагат се между подезичната кост и ларингса в срединната линия на шията. Размерите им варират от 0.5 до 5 см, но не причиняват смущения в гълтането. Представляват остатъци от ductus thyreglossus.
  • Латерални (странични) кисти на шията – локализират се под ларингса, медианно над fossa jugularis, както до вътрешния, така и до външния ръб (по–рядко) на m. Sternocleidomastoideus. За разлика от срединнте кисти понякога те достигат огромни размери. Представляват остатъци от ductus thymopharyngicus.
  • Бранхиогенни кисти на шията – имат постоянна типична локализация: 1-ва хрилна цепка – кистите са пред или под ушната мида; 2-ра хрилна цепка – кистите са по медиалния ръб на m. Sternocleidomastoideus

Причини за развитието на кисти на шията

кисти_на_шиятаПоявяването на кисти и фистули на шията е свързано с проблеми по време на ембрионалното развитие и по-специално с някои канали. След раждането при повечето хора те се затварят. Остатъкът от тях или непълното им затваряне при някои пациенти създават условия за появяване на кисти и фистули на шията.

През 3-4 -та седмица от ембрионалното развитие плодът представлява една извита тръба – intestinum cephalicum. Същата е прорязана по вътрешната и външната повърхност от паралелни бразди, които оформят 4 бронхистенни дъги. Дъгите и браздите заедно образуват и оформят бронхиогенния апарат. До този стадий, ембрионът на човека се развива аналогично с този на рибите. По нататък от бронхиогенния апарат при рибите се формират хрилата, а при човека те се преформират и елементите им участват в изграждане органите на шийната област. От втората дъга се оформя ductus thyreoglossus.

Срединни кисти и фистули на шията

Срединните кисти и фистули на шията /Fistula colli medialis/ се развиват при непълно зарастване на ductus thyreoglossus. Този канал свързва езика със средната част на шията. В следващите седмици на ембрионалното развитие от средния край на дуктус туреоглосус се оформя щитовидната жлеза. Горния край на канала завършва в „сляп“ отвор (форамен цьокум) в основата на езика. При правилно зарастване на канала от него остава като образувание на щитовидната жлеза и една анатомична находка – слепият отвор на езика. Дуктус тиреоглосус минава в непосредствена близост и под задезичната кост. Тази посока определя локализацията на кистите и фистулите в средната част на шията. По-често срединните кисти и фистули се развиват под задезичната кост (приблизително в 9/10 от случаите).

Симптоми при срединни кисти на шията

Вроденото заболяване се проявява в ранна детска възраст, предучилищна, в началните училищни класове или до пубертета. Детето или неговите близки забелязват малка бучка по средната линия на шията. Първоначално тя е съвсем малка. Когато няма възпалителен процес, нарастването и става много бавно и родителите, наблюдавайки детето остават с впечатление, че се касае за болестен процес, който ще се самоизлекува, ще изчезне от само себе си. В следващите години образуванието достига размерите на орех и даже яйце. При опипване кистата на шията се намира в непосредствена близост до подезичната кост. При преглъщане тя се повдига нагоре. При издърпване на езика напред, също така се повдига към главата. Бучката представлява една ретенционна киста. Секретът и се продуцира от епитела на незарастналия участък на канала. Когато в него попаднат микроорганизми се развива остър възпалителен процес. Нагнояването се съпровожда с бързо нарастване на образуванието, покачване на температурата и местно зачервяване. Срединната киста на шията може да се пробие спонтанно, без да има нагнояване. Оформя се фистула, от която изтича белезникава течност. Секретът мацерира (размеква) кожата. В определени моменти отделянето на секрет може да намалее и фистулата да се затвори. Това обаче не бива да създава илюзията, че е настъпило самоизлекуване. След няколко седмици, след като се събере достатъчно секрет, фистулният ход се отваря отново. За диагностициране дълбочината на фистулата се правят фистулографии или каналчето се изследва с топчеста сонда.

Лечение на срединна киста на шията

Единственото лечение на срединните кисти и фистули на шията е оперативното. След резекция на подезичната кост (ос хиодеус) се премахва незарастналия фистулен ход. Ако остане макар и малък участък епителна тъкан, фистулата рецидивира. Не са редки случаите, когато поради нерадикално опериране, болните се подлагат на неколкократно опериране и загубват вяра във възможността да бъдат излекувани.

Странични кисти и фистули на шията

Страничните кисти и фистули на шията /Fistula colli lateralis/ се образуват при необлитерирал ductus thymopharingeus. Той представлява чифтен канал. Кистите, оформени от него, се намират странично на шията. В зависимост от персистиращия участък на канала, кистата може да бъде разположена по-високо или по-ниско. Начинът на образуване на кистата е същия както при кистата на срединния канал, а също такава е и структурата и. Разполага се под m. sternocleidomastoideus. Тя също има склонност да се пробие и фистулизира. В някои случаи фистулния ход може да има два отвора: единия във входа на фаринкса, а другия навън. Външният отвор се разпознава лесно от мястото на изтичащия секрет и зачервената кожа. Много трудно е обаче да се установи локализацията на вътрешния отвор. За да се разбере дали се касае за киста с два отвора, се правят проби с впръскване на контрастна материя (метиленово синьо) или през външния отвор се вкарва някакво дразнещо вкусовите рецептори вещество – сладко или кисело. Откриването и на вътрешния ход на фистулата е важно за определяне обема на операцията.

Лечение на страничните кисти на шията

Тези кисти на шията също се лекуват само оперативно. Ако се касае за една затворена киста на шията – тя се отстранява сравнително лесно, като се внимава да не бъдат засегнати големите кръвоносни съдове. Ако обаче се касае за фистулен ход с два отвора, операцията има за задача да проследи тези канали от кожата на шията до фаринкса. Нерадикалната операция довежда до рецидив. Не бива при наличието на фистула на шията лекарят да се поддава на настояванията на близките или на самите пациенти, когато те са по-големи, да се опитва лечение с антибиотици или сулфонамиди. Под влияние на антибактериалната терапия секретът може да намалее и за съвсем кратък период фистулата да се затвори. След време обаче тя отново се отваря. Траен резултат при консервативно лечение не настъпва.

Диференциална диагноза трябва се прави със лимфом, аденоми и карциноми на щитовидната жлеза.

Сходно