Кинетика на туморите

Внимание! Информацията в тази статия е предназначена  предимно за лекари, студенти и колежани от медицинските специалности. Медицинският жаргон е твърде тежък за неспециалистите, макар, че с тези здравни форуми, всеки стана доктор и половина. Пробвайте и вие!

 

Кинетика на туморния процес: пролиферираща и непролиферираща фракция. Популационен състав на туморния паренхим.

Всяка клетка в човешкия организъм, способна да се размножава (става дума за размножаване чрез делене, а не за размножаване, по начина, по който си го представяте вие!), преминава през определени етапи на своето развитие. Тези етапи са отделните звена на т.нар. клетъчен цикъл. Всеки клетъчен цикъл се състои от следните фази:

Кинетика на туморитеG0 – дремещо състояние – клетките могат да седят доста дълго в тази фаза. В определен момент, те пак могат да се влючат в цикъла.

G1 – пресинтетична, постмитотична фаза – подготовка за удвояване на ядрения и цитоплазматичния материал.

S – синтетична фаза – тук клетката удвоява ядрения и цитоплазматичния си материал.

G2 – постсинтетична, премитотична фаза – клетката се подготвя за клетъчно делене.

M – митоза, клетъчно делене (с фазите на митозата няма да се занимаваме, защото те не ви трябват за изпита. Всъщност, те май въобще не ви трябват, освен ако не решите да се специализирате като клеткобройци. Клеткобройците са звездобройци, с обърнати на обратно лупи на работните уреди.)

Продължителността на тези фази за нормалните клетки на човешкия организъм е строго определена и сравнително кратка (обикновено няколко часа)

При туморните клетки продължителността на отделните фази е доста по-голяма от нормалните клетъчни популации. Те могат да продължат 12 и повече часа.

В крайна сметка, независимо от по-бавния клетъчен цикъл при туморите, в сравнение с нормалните клетки, туморния паренхим нараства бързо. Причините за това са:

1. Голям брой клетки, които се намират в митоза.

2. Непрекъснато митотично делене.

3. Малка клетъчна загуба

Паренхимът на всеки тумор се състои от клетки, които се делят – пролиферираща фракция и клетки, които не се делят (намиращи се в G0) – непролиферираща фракция. Съществува и клетъчна загуба при туморите. Тя се оформя от клетките, които претърпяват апоптоза и също така и поради некротичните промени (заради влошеното кръвоснабдяване) в туморния паренхим. В практиката, за преценка на растежния потенциал на туморите, приложение намират митотичния и апоптотичния индекси. Това е съотношението на клетките, които се намират в митоза или в апоптоза, спрямо броя на останалите клетки на измерваното поле. Ясно е, че колкото е по-висок митотичния индекс, толкова растежния потенциал на тумора е по-висок и обратно при апоптотичния. Тези два параметъра могат да се използват и за преценка на ефекта от провеждането лечение – химиотерапия, лъчетерапия и др. Тези лечебни процедури би трябвало да намалят митозите и да увеличат апоптозите сред туморните клетки.

Популационен състав на туморите

Освен по морфологични белези, клетките на един злокачествен тумор могат да бъдат разпределени в различни групи и според техните биологични и функционални особености. Така например, клетките с най-голяма скорост на делене оформят популацията, от която зависи скоростта на нарастване на целия тумор. Друга популация клетки, произвеждащи напр. хормони, ще определят изявата на определена клиника при този тумор. От трета популация (група) клетки, които имат най-голям инвазивен потенциал ще зависи прорастването към съседни органи при този злокачествен тумор, неговото метастазиране и т.н. Така се оформят различни клетъчни популации по определен общ признак и от преобладаването на някоя от тях се формира цялостния облик и поведение при този тумор.

Повече за доброкачествените и злокачествените тумори прочетете в статията „Тумори“.

 

Сходно