Какво ти липсва

Предание за Великия граал

Черният магьосник Клингзор издебва удобен момент и забива копието си в гърба на цар Амфортас. Царят е смъртоносно ранен, но не може да се излекува сам, защото се страхува да попита за истинската причина за своята рана. Този животоспасяващ въпрос би бил въпросът за природата на злото. Понеже Амфортас не желае да бъде въвлечен в този кон¬фликт, раната му не може да се затвори. Той очаква някой спасител, който ще събере кураж да зададе целебния въпрос. Племенникът му Парсифал винаги върви по средата между доб¬рото и злото. Именно той си спечелва правото да зададе спасителния, целебния въпрос: „Какво ти липсва, вуйчо?“ Отговорът винаги е един и същ – както при Амфортас, така и при всеки болен: „Моята сянка!“ Сами¬ят въпрос за личните проблеми, за чувствата и това, което измъчва съзнанието на човека, има лечебен ефект. Въпросът кара пациента да си даде сметка за това, че душата му непрестанно се терзае и не дава спокойствие на тялото. Парсифал смело се изправя срещу своите проблеми и прониква в най-потайните дебри на душата си. Той не се е страхувал от този път през мрака, затова е станал истински лечител. Затова всички митични герои е трябвало да се борят с чудовища, демони и дракони, ако са искали да бъдат здрави и всесилни.Околният свят е подобен на огледало, в което виждаме винаги само себе си и своята сянка, за която иначе сме слепи. Когато се опитваме да разгледаме себе си без огледало, ние виждаме само мал¬ка част от физическото си тяло, но ни убягват ре¬дица подробности. За да видим и тях, непременно се нуждаем от отражението на огледалото, така, както автомобилът се нуждае от лампички по контролното табло, за да ни покаже кога намалява бензина в резервоара, кога накладките на спирачките са вече изхабени или нивото на маслото е паднало под минимума.

Medice, cura te ipsum!
Лекарю, излекувай себе си!
     Как да стане това?
     Как да се изпълни това пожелание, като продължаваме да се борим предимно със симптомите, без да се замислим какво означават те?
     В това древно послание се съдържа и един много важен подвъпрос: 
    

Лекар, който не е способен да излекува себе си, как би могъл да излекува своите пациенти?

 
    Ако в автомобила ви светне червената лампичка на маслото и започне да премигва тревожно, вие веднага ще отидете в най-близкия автосервиз. Представете си сега, че автомонтьорът, вместо да потърси причината в двигателя на колата, реши да отвинти крушката от контролното табло, която ви е сигнализирала за проблема. Неговият мотив е, че като изгаси крушката, вече няма да има какво да ви тревожи и спокойно можете да си карате колата. Вие ще останете ли доволни от такъв ремонт?
Симптомите на заболяванията правят точно това. Те сигнализират за възникнал проблем в тялото. Да се лекуват само симптомите, без да се потърси истинската причина за заболяването е почти същото, като да откачите крушката от контролното табло на колата и така да решите проблема с двигателя.
В миналото докторът питал:
- Какво ти липсва? (за да бъдеш здрав)
- Имам този и този симптом – отговарял пациента. Днешният лекар пита:
- Какво ви има? От какво се оплаквате?
- Имам този и този симптом – отговаря пациента.

     Самото задаване на въпроса по различен начин отклонява вниманието от цялата гама емоционални причини, които са предпоставка за редица социално-значими заболявания. Пример в това отношение са хората тип А, описани в медицинските учебници. Личностните характеристики на такива пациенти са почти еднакви. Това са социално активни, борбени личности, често подвластни на емоцията гняв. Те с по-голяма честота от другите хора развиват миокарден инфаркт. Нервността, прибързаността, нетърпимостта са емоции, вилнеещи в ума на хора, които често заболяват от язва.

     Симптомът показва това, което липсва на пациента, за да бъдат здрави психиката и тялото му. Те двете вървят ръка за ръка. Не е възможно едното да страда, а другото да бъде здраво и щастливо.
Mens $ana in corpore $ano! – Здрав дух в здраво тяло!
     Симптомът, материализирал се и станал видим в тялото, често се дължи на личен проблем, който трови съзнанието на пациента месеци и години наред. Този проблем много често е финансов, както е символично подсказано чрез заместването на буквата „S” в изречението със знака на щатския долар.
     Повечето хора обаче не споделят или се затрудняват да говорят сво¬бодно и открито за най-съкровените си проблеми. Но за болестните си симптоми те разказват охотно на всеки срещнат. Болестта прави човека честен. На тази честност навярно се дължат симпатията и съчувствието, които изпитваме към болния. 
     Народната мъдрост интуитивно е напипала един изключително ценен начин за лечение:
     „Няма лекарство за този, който си крие болестта.”
     „Не крий своята болест, защото ще умреш от нея.” 
     „Пред поп всичко се казва, на доктор всичко се показва!” 
     „Изпя си всичко като пред поп!”
     Това е истинският смисъл на изповедта – преживяването на душевен катарзис! Сянката в съзнанието разболява, срещата с нея лекува! Това е ключът към разгадаването на болестта и изцелението.      Академичната медицина разглежда човека като една сложна, саморегулираща се система от тъкани и органи, намираща се в динамично равновесие с околната среда. Причините за заболяванията според нея са външни и вътрешни (генетични и др.) фактори, които нарушават това равновесие.
Какво ти липсва
Тя представя в своя полза статистики, които доказват спад на инфекциозните заболявания, на смъртността сред новородените, на ликвидирането на заболявания като полиомиелита, едрата шарка, овладяване на спешните животозастрашаващи състояния, трансплантацията на органи и т.н. Тези успехи са безспорни. Какво обаче показват медицинските статистики, когато трябва да се из¬числи „заболеваемостта” на населението като цяло? Днес ние сме свидетели на небивало зачестяване на болести, които само допреди едно-две десетилетия са били съобщавани като казуистики. Налице е и един нестихващ процес на поява на нови и непознати заболявания, чиито брой и честота нараства бавно и неумолимо. Повечето от заболяванията се разглеждат като полиетиологични, т.е. имащи повече от една причина, което означава, че конкретната причина при всеки болен често е неузнаваема. Академичната медицина признава ролята на психиката за възникването на заболяванията, но е отделила съзнанието от тялото и го е предала в ръцете на психологията, психиатрията и психосоматичната медицина. Разделянето, раздробяването на човешкото тяло на отделни органи и системи е залегнало и като основен принцип при сформирането на отделните медицински специалности. Това разчленяване на целостта изпуска от поглед пациента.     Новата Холистична Медицина (холистичен – цялостен) интегрира положителните елементи от всички древни и съвременни науки за болестта и здравето. Холистичната Медицина е ориентирана към личността на пациента и гледа на болния комплексно и задълбочено. Тя ясно изразява стремежа да не се изпуска от поглед целият човек като триединство от дух, душа и тяло. Тя с готовност приема причините за заболяванията, доказани от академичната медицина. Същевременно с това, тя отдава голямо значение и признава ролята на емоционалния живот на пациента във възникването на индивидуалната за него болест.
Какво ти липсва
Тази нова наука разчита на високоефективни и напълно безвредни терапевтични методи, основани на холистичния подход и оздравителната сила на природата. Понеже е едновременно лечебна и профилактична, тя остава вярна на принципа да не се наврежда на болния – „Primum non nocere”. Холистичната медицина е нeизбежен интегриращ етап от развитието на науките за болестта и здравето в хилядолетната история на човечеството. Тези науки са натрупали огромно знание за света. Подходът на интегративната (холистична) медицина е съобразен със съвършената парадигма на природния лечебен процес, на принципите и законите, по които функционира цялата вселена. Надраствайки общоприетата в момента стратегия на потискане на симптомите с фармакологични средства, тази нова наука далеч надхвърля терапевтичните възможности и на алтернативната медицина, която просто замества синтетичните лекарствени средства с техните природни аналози.      За улеснение на читателя, заболяванията в секцията „Mens $ana in corpore $ano! – Здрав Дух в здраво тяло” ще бъдат подреждани по азбучен ред. В началото на всяко заболяване ще бъде представена символиката в неговата болестна картина. Самото откриване, разпознаване и назоваване на скритите вътрешни проблеми и конфликти влече след себе си оздравяване. Посланията в края на всяка статия ще предлагат идеи и насоки за желаната промяна в психическата нагласа, която до този момент е подхранвала конкретното заболяване. Крайната цел е активизиране на вътрешния лекар в съзнанието на всеки пациент.

Сходно