Имунитет

За да оцелее, човешкото тяло е принудено да се противопоставя непрекъснато на микробите. Това успешно отблъскване на болестотворните микроорганизми от страна на гостоприемника се реализира благодарение на имунитета, който бива два основни вида – вроден и придобит.

При всички многоклетъчни животни е открит някакъв вроден имунитет. Придобитият е по-слабо разпостранена и явно по-късна еволюционна придобивка. Колкото по-сложен е даден организъм, толкова по-добре развита е защитата му срещу заразни болести. Същинската имунна система е установена само при гръбначните. Тя е най-ефективна при птиците и бозайниците. Това е жизнена необходимост, защото при високата им телесна температура болестотворните микроорганизми се размножават твърде бързо.

Имунитет

Неспецифичен (вроден) имунитет

Бариери пред микроорганизмите

Кожата изпълнява ролята на преграда много успешно. Единици са микроорганизмите, способни да проникнат през нея, докато тя е здрава.

Лигавиците участват в обменните процеси и затова са по-пропускливи от кожата. Те обаче са снабдени с приспособления срещу вероятния „нашественик”.

Сълзите, носният секрет и слюнката съдържат антитела (Ig-A) и ензима лизоцим, който разрушава клетъчните стени на бактериите. Освен това в тези секрети се съдържат и фактори от системата на кръвосъсирване (тъканен тромбопластин).

Слузта, произвеждана от жлезите на лигавиците държи микроорганизмите на известно разстояние от епителните клетки.

Епителът на дихателните пътища има реснички, с които непрекъснато изтласква навън покриващата го слуз. Така микроорганизмите, поети при вдишване, полепят по слузта, покриваща дихателните пътища и заедно с нея се придвижват до гърлото. Оттам те или се изхрачват навън или се поглъщат и попадат в стомаха.

Погълнатите микроорганизми по правило загиват в силно киселата среда на стомаха. Солната киселина има грижата за това. Такава е и съдбата на микробите, попаднали в стомаха с храната. Червата се „охраняват” с помощта на нормалната микрофлора. Бактериите, които все пак достигат червото живи, обикновено не успяват да се настанят в него поради конкуренцията на постоянните му обитатели.  Тези обичайни бактерии, т. нар. Лактобацили, би трябвало да бъдат представени от Ацидофилус в тънките черва и Бифидус за дебелото черво.

Защитата на влагалището е още по-ефективна. Неговата нормална микрофлора (бацила на Дьодерлайн) отделя млечна киселина, която убива повечето причинители на болести.

Имунитет срещу проникнали в тъканите микроорганизми

За да функционира организмът нормално, вътрешната му среда трябва да е свободна от всякакви други организми. Епителът на кожата и лигавиците е „неприкосновена” граница, отвъд която не се допускат дори бактериите от нормална микрофлора. Много микроорганизми не зачитат обаче тази граница и я преминават при всеки удобен случай. Някои от тях, въпреки споменатите по-горе защитни средства, успяват да проникнат през здрава лигавица. Още по-лесно е нахлуването през наранена кожа или лигавица. Затова освен начини да държи микроорганизмите отвън, гостоприемникът се нуждае и от средства за справяне с тези, които са се оказали вътре. Проникването на болестотворни микроорганизми в тялото се нарича инфекция (заразяване). Основният начин за изчистване на инфектираната тъкан от микроорганизмите е фагоцитозата.

Фагоцитите разпознават жертвата си по външния и вид. Бактериите и повечето вируси се различават ясно от която да е собствена клетка на организма. Разпознаването е неспецифично – всеки фагоцит може да се свърже с всички микроорганизми и не показва особени предпочитания към никой от тях.

Специфичен (придобит) имунитет

Лимфоцити и техни рецептори

Колкото и да е полезен, вроденият имунитет невинаги е ефективен. Именно защото е в постоянна готовност да действа срещу всички възможни причинители на болести, той може да се окаже недостатъчно пригоден за един или друг конкретен микроорганизъм. Необходим е индивидуален подход, съобразен с особеностите на всеки отделен причинител. Затова в еволюцията освен неспецифични са се утвърдили и специфични защитни средства. Те се основават на клетки от групата на левкоцитите (белите кръвни клетки, от левко-бял), наречени лимфоцити, понеже често се откриват в лимфата. Органите, участващи в специфичния имунитет, се обединяват под името имунна система.

Имунитет  

Лимфоцитите (за разлика от фагоцитите) не могат да възприемат общите свойства на обширни повърхности. Всеки лимфоцит разпознава само една молекула, но го прави „както трябва” – с висока специфичност. Разпознаваното съединение се нарича антиген (в свободен превод – „който предизвиква противодействие”). По своята химична природа антигените най-често са белтъци или полизахариди.

Лимфоцитите разпознават антигена с помощта на рецептори върху клетъчната си мембрана. Вазимодействието между рецептора и антигена се основава на пространствено сродство между колекулите им, подобно е вазимодействието ензим-субстрат. Повърхността на всеки лимфоцит е осеяна с многобройни еднакви рецепторни молекули.

Диференциране на лимфоцитите

Лимфоцитите като всички други кръвни клетки произлизат от клетки – предшественици в костния мозък. На определен етап от развитието си те се разделят на две групи. Едните остават в костния мозък, а другите преминават в тимуса. Тези два органа често се наричат централни органи на имунната система. В тях лимфоцитите се диференцират, като изграждат своите антиген-специфични рецептори.

Повишаване на имунитета

Според официалната медицинска наука тимусът е добре развит до настъпване на пубертета. След това той бързо претърпява обратно развитие, намалява по размери (атрофира) и не след дълго спира да функционира. Много алтернативни медицински школи отдават голямо значение на методите на стимулация на тимуса като ефективен подход за борба с редица заболявания. Според тях тимуса през пубертета просто завършва своето развитие, така както организма приключва със своя растеж. През целия останал живот на човека, тимусът играе важна роля в поддържане на състоянието на здраве до дълбока старост.

Природата е на същото мнение.

Виждали ли сте какво правят маймуните когато се разгневят? Те се изправят на задните си крака и започват да се бият в гърдите. Блъскат с юмруци гръдната си кост, в горната и част, точно където се намира тимусната жлеза. Този юмручен бой разтърсва и активира тимуса. Това води до бърза мобилизация на имунитета на организма, които се привеждат в готовност да посрещнат опасността, която заплашва животното. Тази инстинктивна маймунска реакция е направила впечатление на някои учени. След проведени прецизни изследвания, те са доказали рязко повишаване на циркулиращите имунни клетки в кръвта на маймуните, след юмручната стимулация на тимусната жлеза.

Защо не пробвате и вие? Не е задължително да го правите в офиса пред колегите си. Пред началника пък въобще не е препоръчително. Когато сте преуморени или се чувствате изтощени, или сте премръзнали, или сте се схванали, или просто искате да видите какво ще стане, усамотете се някъде и се поблъскайте силно с юмруци в горната част на гръдната кост. Не се притеснявайте, няма да я счупите.

Е, как се чувствате сега?

Усещате ли прилива на адреналин по вените си?

Имунитет  

Имунен отговор

Действията, които организмът предприема срещу даден антиген със срествата на специфичния имунитет, се наричат общо имунен отговор.

Когато в организма навлезе антиген, част от него попада в периферните органи на имунната система. Там има такова разнообразие от лимфоцити с различни рецептори, че със сигурност поне няколко от тях ще разпознаят антигена, който и да е той.

След като бъдат активирани от Т-помощниците, останалите лимфоцити (Т-убийци и В-) започват да се делят и броят им расте в геометрична прогресия. Така всеки от тях дава група еднакви клетки – потомци, наречена клон.

Когато се натрупат достатъчно лимфоцити, разпознаващи съответния антиген, те се заемат с неговото унищожаване.

Т-убийците напускат периферния орган и започват да обикалят из тялото. Те са пригодени да действат срещу клетки, заразени с вирус.  Такава клетка се разпознава лесно по вирусните антигени, които съдържа. След това допреният до нея Т-убиец причинява смъртта й, като образува дупки в мембраната й (процесът се нарича целувката на смъртта)

Трансплантацията на органи поставя имунната система в положение, за което дългата й еволюция изобщо не я е подготвила. Т-убийците „виждат” тъкан, която много прилича на останалите тъкани в организма, но съдържа някои новопоявили се антигени. Следователно присадените клетки се възприемат и третират като собствени клетки, заразени с вирус.

В-лимфоцитите в хода на имунния отговор започват да синтезират своя рецептор в леко променен вид, така че да не е свързан с мембраната им. Този разтворим рецептор, наречен антитяло, се секретира извън клетката. Дори и самият В-лимфоцит да остане на мястото си, неговите антитела се разпостраняват из целия организъм с кръвта и лимфата, а при нужда се отделят и в слузестия секрет, който ми лигавиците.

Антителата, насочени срещу отделени от болестотворния микроорганизъм токсини, могат да бъдат спасителни, ако се изаботят навреме (или ако се инжектират отвън). Като свързва токсина, антитялото го обезврежда. Други антитела се свързват със самата повърхност на микроорганизма. Те нямат токсична активност и не могат да му навредят сами по себе си, но за сметка на това подсилват многократно действието на вродените защитни средства. Ако за един микроорганизъм поначало не е лесно да се прилепи към лигавиците, то покриването му с антитела прави това почти невъзможно. Ако микроорганизмът вече е в тъканите, то за фагоцитите е много по-лесно да го обхванат, ако повърхността му е „облепена” с антитела. Освен това комплексите антиген-антитяло действат като сигнал за развитие на възпаление.

Ваксинацията представлява инжектиране на обезвредения причинител на дадена болест или негови антигени. Имунната система има възможност да се запознае с тях и да реагира бързо. Ако по-късно в тялото проникне истинският причинител, имунният отговор срещу него е вторичен и обикновено успява да предотврати болестта.

В последно време не са редки заболяванията с микроорганизми, устойчиви към даден антибиотик. Това се обяснява с безразборната употреба на антибиотици. Тя не само създава устойчиви щамове чрез описания още от Дарвин механизъм на отбор, а им „разчиства пътя”, като уврежда нормалната микрофлора. Затова антибиотиците и други средства за химиотерапия следва да се използват само при действителна нужда и по лекарско предписание.

Иска ли ви се да се научите чрез мислите си да подпомагате оздравителните процеси на своето тяло? Ето едно просто упражнение, което не само ще повиши вашия имунитет, но ще ви защитава и от негативните енергийни влияния, които изобилстват в днешния забързан свят.

Техника на Невидимото наметало

Отнема само по 10 минути на ден и трайно повишава имунитета

Имунитет

Изпълнява се сутрин, след ставане от сън.

Застанете прави, стъпете здраво на пода и затворете очи. Започнете да вдишване бавно и дълбоко. Визуализирайте златист поток земна енергия да се издига към тялото ви. Насочете потока така, че да нахлуе през стъпалата ви. Нека премине през цялото ви тяло и да изпълни със светлина всяка ваша клетка. В момента, в който енергията достигне и нахлуе в главата ви, започнете да издишвате. С издишването мислено насочете потока на енергията да излезе от върха на главата ви. Завихрете енергийния сноп надолу и встрани така, че да обвие като със златист похлупак вашето тяло на около метър растояние от вас. Изпълнете между 7-10 пъти.

Преминете към втория етап. Този път, при вдишване визуализирайте златист сноп космическа енергия да навлиза през центъра на главата ви. Насочете енергията надолу и непосредствено преди излизането и през стъпалата, започнете да издишвате и я завихрете нагоре, за да заздравите стените на енергийния си щит. Изпълнете и това упражнение между 7-10 пъти.

Готово! Вашето невидимо наметало е създадено. Като ваш личен енергиен щит, то ще ви пази през целия ден!

 

Сходно