Задавяне с храна

Аспирация

Задавяне с храна или течности се получава при вдишването им, преди те да са преглътнати. Състоянието се нарича аспирация и представлява потенциална опасност за бебета и малки деца поради недобре развития им гълтателен рефлекс. Това може да стане по време на игра, хранене, приемане на лекарства (хапчета на деца не се дават!). Особено внимание изискват ядките и дребните предмети, които могат да попаднат в устата и да предизвикат задавяне при бебета. Това е основната причина,  поради която всички производители и търговци на детски играчки са задължени със закон да отбелязват за каква възраст са подходящи или съответно забранени техните артикули. При възрастни пациенти, особено упорити пушачи, злоупотребяващи с алкохол може да се получи задавяне със слюнка, което също не е безобидно състояние.

  • Първата помощ, която може да се окаже в случаите на задавяне с храна, се състои в навеждане на пострадалия напред и тупане по гърба по време на кашличния пристъп, чрез който организмът се стреми да изхвърли навън под налягане чуждото тяло от белите дробове. Следващите стъпки вече са обдишване, непряк сърдечен масаж и молитви лекарският екип да дойде по-бързо.
  • Бронхоскопията е метод, който има решаващо значение за диагнозата и лечението. Ако бъде открито чуждо тяло в дихателните пътища след задавяне с храна, то може да се екстрахира (издърпа навън) с бронхоскопа.
  • Аспирацията на органични материи (фъстъци, орехи, семки, бобени, царевични, лещени и други зърна) крие още по-голям риск от задушаване поради способността на ядката да набъбва и да увеличава размера си от слузта и влагата в дихателните пътища. По този начин едно първоначално непълно запушване се превръща в пълно.
  • В повечето случаи аспирираните чужди тела се изхвърлят веднага, защото предизвикват бурен кашличен пристъп като защитна реакция.
  • Ако голямо чуждо тяло не може да бъде изкарано навън, то заплашва живота на детето от остро задушаване.

По дребните тела преминават надолу към бронхите и водят до остра дихателна драма

Симптоми при задавяне с храна

  • задух
  • силна упорита кашлица
  • дрезгав до липсващ глас
  • цианоза (посиняване)
  • Детето е възбудено и уплашено.

Ако чуждото тяло не се изхвърли или извади, настъпва стадий на относително лъжливо спокойствие. В зависимост от нивото на запушване и броя на запушените бронхи, симптомите могат да бъдат от слабо изразени до тежки смущения в дишането.

задавяне с хранаПри запушване на малките дихателни пътища от твърди частици при задавяне с храна или други аспирирани материи се развиват ателектатични полета в белите дробове. Ателектазите представляват безвъздушни участъци от белодробния паренхим, които са разположени дистално (надолу) от мястото на запушването. За кратко време след пълното запушване на бронх, въздухът се резорбира и алвеоларните пространства се слепват. Това изключва от дихателната функция големи зони от белите дробове и може да доведе до дихателна недостатъчност. Бързо след това се развиват възпалителни и механични усложнения: пневмонии , бронхиектазии (ограничени разширения на бронхите), пневмоторакс (навлизане на въздух в гръдния кош).

Консумацията на плесенясали ядки води до развитието на рак на черния дроб поради действието на химическото вещество афлатоксин В.

Неволен свидетел

Всички места в градинката пред кафенето бяха заети. Детски колички препречваха пътеките между масите. Деца тичаха наоколо и жизнерадостните им писъци огласяха квартала. Лъчите на залязващото слънце придаваха червеникав отенък на разлистващите се листа по дърветата и храстите.

Двете жени застанаха между кафето и градинката и зачакаха да се освободи място. Те лениво разменяха по някоя приказка и зорко следяха клиентите на кафенето. По едрата жена побутна своята събеседница и кимна към втората маса вляво. Там седяха млад мъж и четири майки. Косата на мъжа бе вързана на конска опашка и ако не беше козята брадичка, спокойно и той можеше да мине за жена. Русо момиченце, на около две годишна възраст стоеше пред масата и с двете си ръчички стискаше червената покривка. То се навдигна на пръсти и каза нещо с писклив глас. Мъжът с конската опашка се пресегна към купичката с фъстъци, защипа колкото можа и ги подаде към устата на детето. То зяпна и фъстъците се изсипаха в гърлото му като отронени от вятъра жълъди. Двете жени, които наблюдаваха сцената отстрани, се спогледаха изумени. Тази, която първа бе забелязала какво се случва, тръгна с почервеняло лице към мъжа с конската опашка. Тя се изправи пред масата и се развика наставнически:

- Какво правите? Аз съм педиатър! Вие имате ли представа какво може да стане с тези фъстъци? Не знаете ли, че на малко дете ядки не се дават, защото има опасност да получи задавяне с храна и да умре? Как може такова нещо?

Клиентите на кафето притихнаха. Дори децата се смълчаха и се вторачиха уплашени в странната жена в резидава рокля, която стоеше права сред градинката и крещеше колкото и глас държи.

Мъжът  с конската опашка избута стола си назад. Когато се изправи, се оказа, че е с цяла глава по-висок от незнайната натрапница. Той се пресегна бавно, хвана жената за врата с кокалестите си пръсти и я поведе обратно по пътечката, откъдето тя бе дошла. Когато стигнаха до нейната приятелка, мъжът я пусна и изръмжа:

- Махайте се оттук!

Само след месец

Понякога неделите бяха от малкото спокойни дни в спешния сектор, друг път се превръщаха в истински ад. Тази се очертаваше да бъде от първите. Вече беше пет часа следобед. До края на целодневното дежурство оставаха само два часа и д-р Петкова вече почти усещаше аромата на любимата си лазаня. „Да не забравя да се отбия до магазина за топено сирене” – повтори си за пореден път тя. След вкусната вечеря щеше да изгледа някой хубав филм, после ще почете малко от прекрасния любовен роман и …

Писъците в коридора я върнаха в реалността. Тя скочи от леглото, нахлузи чехлите и притича навън. В сумрака, в дъното на коридора, около отворената врата на асансьора се суетяха хора. Някой блъскаше вратата, мъжки глас надаваше отчаян вой, женско пищене му пригласяше. Д-р Петкова свари да пристигне точно когато заклещената носилка се откопчи и влетя във фоайето. Тълпата се отдръпна и направи път на лекарката. На носилката бе проснато бездиханното тяло на малко русо момиченце. Празният поглед на големите сини очи излъчваше тъга. Телцето се загърчи в конвулсии. Гърдичките се навдигнаха, коремчето хлътна и устата жадно се опита да поеме поне глътка въздух. Майката, разчорлена хлипаше встрани. Коленете и се огъваха като пред припадък. Мъжът с конската опашка задърпа ръкава на докторката и забърбори нечленоразделни слова. Д-р Петкова ги позна и разбра какво се е случило, преди колегата и от Бърза помощ да успее да си отвори устата, за да и обясни. Тя погледна строго санитаря, кимна към мъжа с конската опашка и каза:

- Изведете бащата навън и не го пускайте да прекрачи прага на тази болница.

След това тя се обади по телефона и повика дежурния хирургичен екип.

Сходно