Какво представлява ендемичната гуша?

Ендемичната гуша е едно от най-честите заболявания в света. Обобщени статистики за гушавостта, обхващащи период от няколко десетилетия, в различните страни показват, че в петте континента от гуша Дифузна гушаболедуват над 200 000 000 души. Няма държава без ендемична гуша. В някои райони това заболяване е сериозен проблем. Това се отнася предимно за страни и области, в които населението живее във високи планински местности. В някои такива райони е установена заболеваемост от гуша до 90% от учениците и до 60% от възрастните.

Струмата е едно от най-честите заболявания и на Балканския полуостров. Ендемичните райони за България представляват големите планински масиви: Рила, Пирин, Родопите, Стара планина и Средна гора. От ендемична гуша боледуват предимно млади хора. Съществува строго определена закономерност относно разпространението на гушата в нашата страна. Масова заболеваемост от струма се наблюдава в горното течение на високопланинските реки. В средното течение на реките заболяването от гуша намалява и в широкото течение е съвсем незначително. Край брега на морето заболявания от гуша липсват. Липсва също така заболеваемост от ендемична гуша в района с черноземна почва, богата на колоидни органични вещества. Установена е също така строга закономерност, относно разпространението на гушата и функцията на щитовидната жлеза. Така например във високопланинските райони болните от струма развиват хипотиреоидизъм и кретенизъм (понижена функция), а в равнините – хипертиреоидизъм (повишена функция). Болшинството от болните със струма са хора с нормална функция на щитовидната жлеза или с еутиреоидна струма. От ендемична гуша боледуват по-често жените.

В ендемичните райони от гуша боледуват не само хората, но и животните: риби, гълъби, кози, кучета, свине. В тези райони боледуват от струма и дивите животни.

Причините за развитието на ендемичната гуша не са напълно изяснени. Съществуват повече от 40 теории, които се стараят да обяснят появяването на гушата. От тях най-стойностни са три основни теории за появяване на ендемичната гуша: геологична, инфекциозно-токсична и теория за йодната недостатъчност.

Хидрогеологичната теория за появяването на ендемичната гуша има много привърженици и безспорно много достойнства. Приема се, че водата за пиене е един от основните фактори за увеличаване на размера (хиперплазия) в една или друга степен на щитовидната жлеза и развитието на гуша. Съставът на водата и наличието в нея на едни или други минерали зависи от особения геологичен строеж на земните пластове през които преминава.

В Германия и Швейцария, преди години са били известни специални чешми, наречени “гушави чешми”. Тези “гушави чешми” са добили такава популярност сред населението, защото от тях пиели вода младежи, които са искали да заболеят от гуша, за да не постъпят на военна служба. По–късно някои наблюдения показали, че струмата изчезва, пиейки пак вода от същите източници, но вече преварена. Такива чешми са известни и в нашата страна. В едно родопско село – Манастир, има чешма в горния край на селото. Много от жените в тази махала, черпейки вода от посочения източник са заболели от гуша.

Наблюденията върху така наречените “гушави източници” говорят, че това са извори, на които водата идва от голяма дълбочина. Доказателство за това е, че водата през различните сезони на годината има една и съща постоянна температура. Такива извори народът нарича “топлици”. Минавайки през пластовете, водата се обогатява с манган, желязо, флуор, калций. Тази вода е в различна степен радиоактивна. Елементите, които се съдържат във водата на тези източници имат не пряко, а косвено значение за хиперплазията на щитовидната жлеза.

Инфекциозно–токсичната теория е създадена от Маккарисон /Maccarison/. Макар и той да не е открил специфичен причинител на струмата, неговата теория има убедителни доказателства. Маккарисон извършва своите проучвания в Индия и установява, че заболеваемостта от ендемичната гуша нараства право пропорционално със замърсяването на питейните води с микроорганизми и органични вещества. Провеждани са редица опити с животни, а също така и наблюдения на хора и е установено, че тези, които живеят при по-лоши санитарно-хигиенни условия, заболяват по-често или заболяват само те от ендемична гуша, за разлика от тези, които са поставени при добри санитарно-хигиенни условия.

Наблюдения върху риби, при които водата се прелива от един рибарник в друг последователно и така постепенно се замърсява, показват заболеваемост сред рибите в първия рибарник 3% и 87% в последния рибарник. Същите са и промените в щитовидната жлеза и при гълъби, поставени при еднакъв хранителен режим, но при различни хигиенни условия. Клетките на опитните птици са поставени една върху друга, така че отпадъците от най-горе живеещите гълъби да слизат до най-долния етаж (подът на кафезите е изграден от мрежа). Заболеваемостта от ендемична гуша в най-горния кафез е най-малка, а в най-долния е най–голяма. Наблюдението върху кози, хранени с чиста храна и оставени да пасат в замърсено пасище, също така говорят за ролята на санитарно-хигиенните условия, при които се отглеждат животните.

Едно наблюдение на Маккарисон в Индия също така доказва по убедителен начин ролята на замърсяването на водата за появяване на ендемична гуша. В едно училище в Индия, което в миналото се снабдявало с вода от един замърсен източник, 66% от момичетата заболели от гуша. По-късно, след премахването на този водоизточник и докарването на вода от нов водопровод, в продължение на 4 години изчезнали заболяванията от гуша.

Теорията за йодната недостатъчност има голямо разпространение и най-много основания. Във II–ри век пр.н.е. Китайският император Кан Си издал указ,който гласи, че гушавите от Мукденската провинция, трябва да употребяват наред с храната гигантски водорасли, вземани от морето и наричани в Китай “морско зеле”. Този водорасли съдържат голямо количество йод. Безспорно заслугата на този указ не е на китайския император Кан Си, а в него се проявява мъдростта на поколенията и ролята на китайските медици, които още преди нашето летоброене са прозрели, йодът има значение за появяването на ендемичната гуша и вземането му в по-голямо количество способства за нейното излекуване.

Във високите планински местности почвата, водата и храната, добита от тези райони, а също така и въздухът съдържат по-малко йод, отколкото в други участъци на страната. Във високите планински местности жителите поемат за едно денонощие средно от 20–80 гами йод. В някои моменти на усилен растеж, бременност, лактация, инфекциозни болести и др., количеството необходим йод се увеличава до 400-500 гами за денонощие. У нас например, реката над Рилския манастир и изворите в този район съдържат средно 0,2 гами йод на литър. Същото важи и за хранителните продукти, добити в ендемичните райони. Растенията, израсли в тези области съдържат по-малко йод, отколкото отгледаните в по-ниските райони и особено – в близост до морския бряг. Речните водорасли съдържат 200-800 гами йод на един килограм, а морските 5 000 – 9 000 000 гами на килограм. Речната риба съдържа от 40-70 гами йод на килограм, а морската – 140 – 1 400. Съдържанието на йод във въздуха е обратно пропорционално на надморската височина (колкото надморската височина е по-голяма, толкова количеството на йод е по-малко). Най-висока е концентрацията на йода във въздуха на морското равнище и на морския бряг. Ендемична гуша обаче се наблюдава и в низините. Това показва, че недостигът на йод не е единственият фактор, довеждащ до хиперплазия на щитовидната жлеза. Този фактор е накарал изследователите да търсят обяснение и в други условия на околната среда, а така също и в особеностите на самия организъм. Съчетанието на другите фактори от околната среда и организма се обхващат в общо понятие допълнителни фактори.

Безспорна е ролята на мозъка и нервната система в обменните процеси на организма. Съобразно степента на “изгарянето”, йода, който се приема от околната среда се оказва достатъчен или недостатъчен за определени индивиди в различен период на тяхното развитие. Мозъкът е този, който създава така наречения биохимичен дефицит на йода в организма или индивидуалния биохимичен дефицит. Този дефицит се проявява не изолирано, а във взаимодействие и с геохимичния дефицит на йода. При по-малко психическо напрежение на организма, приетият йод се оказва достатъчен, а при по-голямо натоварване и лабилна нервна система, приетият от околната среда йод се оказва недостатъчен. С този именно фактор може да се обясни до голяма степен обстоятелството, че в ендемичните райони не всички жители заболяват от ендемична гуша. Боледуват предимно жените, поради това, че при тях нуждата от йод по време на бременност, лактация, през време на менструиращи периоди е по-голяма от колкото при мъжете. Възможно е и това, йод от околната среда да постъпи в достатъчно количество, но организма при смущения в обменните процеси да не е в състояние да го усвои и правилно използва, което също да доведе до развитието на ендемична гуша.

Прочетете още:

- Увеличена щитовидна жлеза – диагностика и лечение

- Гуша – симптоми и признаци

- Какво представлява ендемичната гуша?

- Щитовидна жлеза – симптоми

- Нодозна струма

- Рак на щитовидната жлеза – видове, симптоми, лечение

Сходно