Депресия – признаци и причини

В практиката се среща голямо разнообразие на депресивните състояния, като причините за депресията в конкретния случаи са отразени и в името, което тя носи. Признаците на депресията от всеки вид имат свои индивидуални особености, освен общите за това психическо състояние симптоми.

Проста депресия се среща предимно в млада възраст и се представя с три основни признака: мъка поради безчувствие (anaesthesia dolorosia), забавен асоциативен поток и силно потисната волева дейност. При тази форма обикновено липсват депресивните налудности.депресия

В средната и напредналата възраст по-често се наблюдават т. нар. Хипохондрична депресия с признаци на неясно локализуеми болки и неудоволствени усещания в тялото, придружени от непоколебимото съзнание за тежко соматично заболяване. Понякога пациентите съобщават, че всички „вътрешности са им изгнили”. Хипохондрично болните не са психомоторно затоморзени, с тях лесно се установява контакт, те с охота говорят за оплакванията си и търсят помощ. Едни от тях са спокойни и самовглъбени, други са тревожни, постоянно се движат, често плачат.

В напреднала възраст особено характерна е т. нар. Ажитирана депресия. Тя се среща по-често при жените, и то в менопаузата. Най-характерните признаци на депресия от този вид са силно изразеното психомоторно неспокойствие, вътрешната напрегнатост, безпомощността и отчаянието. Болните обикалят неспокойно леглото, правят стереотипни движения, нанасят си удари по главата и по гърдите, като повтарят често изрази като „Ами сега? Какво да правя?” или продължително стенат и се вайкат. Много рядко, в напреднала възраст се наблюдават синдром, при който болните изживяват ужаса, че са безсмъртни, но не за да се радват на живота, а за да се мъчат и страдат.

Съществува Ларвирана или Маскирана депресия, която е по-правилно да се нарича Соматизирана депресия, защото болните се оплакват пред всички от телесни прояви, а не от промени в настроението. Счита се, че много от психосоматичните заболявания са всъщност соматизирани депресии, т. е. депресивни еквиваленти. Към тях се прибавят главоболието и различни видове болки по крайниците, тялото, включително и по ставите. Признаци на депресии със соматизиране са и промени под формата на потиснато настроение, липса на инициатива, забавен мисловен поток, но тези промени са по-слабо изразени и поради това те често се пропускат. Болните не съобщават за тези оплаквания, тъй като ги смятат за последица от соматични усещания на различни видове болки. Тези депресивни състояния обикновено са продължителни и резистентни на терапия. Те понякога възникват по време на бременността и кърменето при жени или по повод на други соматични заболявания и по своите признаци не се отличават от останалите видове депресии.

Между формите на депресията са и т. нар. Реактивни депресии. Те не са от ендогенно (вътрешно, вродено) естество и затова са извън кръга на периодичните и циклофенните депресии. Причината за депресията от този вид е психогенна – те се причиняват от неудоволствени психотравматизиращи преживявания. Депресивния синдром в тези случаи представлява реакция на личността спрямо тези нежелани преживявания. Той се изразява преди всичко с потиснато настроение и двигателност и забавен асоциативен поток. С течение на времето се развиват вегетативни и хипохондрични оплаквания, съзнание за малоценност, но до идеи за вина, обедняване и разорение обикновено не се стига. По отношение на причините за депресиите от реактивен тип са характерни следните особености: 1. Открива се съвсем ясна врзка между отключващата причина и появата на депресивното състояние. 2. Ясно разбираема връзка съществува между съдържанието на депресивната симптоматика и психотравменното преживяване. 3. Депресивната картина отзвучава за сравнително кратко време след психотравмата. Във връзка със ситуацията, при която възниква една реактивна депресия, са обособени няколко депресии.

Отбременяващата депресия възниква след като болният се е освободил от една голяма и продължителна грижа или напрежение. Депресията настъпва, когато бремето е отпаднало и индивидът се чувства като в празно пространство, защото голямата грижа, свързана с напрежение и емоции, вече не съществува. Например тя възниква у жени, които продължително време се грижат за болно дете или болен съпруг. Те стават депресивни след като детето или съпругът оздравее.

Причината за Депресия на изчерпването, както показва и названието настъпва поради хронична преумора. Тя се среща при делови и високопоставени личности, които поради отговорното място, което заемат, и естеството на работата хронично се преуморяват. Отначало настъпва неврастеноподобен стадий, след това се появяват вегетативни оплаквания от страна на сърдечно-съдовата и храносмилателната система и чак в третия стадий възниква депресивното настроение.

Обезкореняващата депресия настъпва у лица, които се преселват в друг град или особено в друга страна и по този начин скъсват връзките си с роднините и познатите от родното си място. Този вид депресия би могла да бъде наречена и Носталгична депресия.

Невротична депресия се развива на фона на една съществуваща невроза, при която възниква депресивен синдром. Всъщност е налице реакция на личността спрямо настъпилата невроза, която в много отношения пречи на адаптирането на личността към заобикалящата социална среда. Човек се чувства, че изостава в адаптацията си и това го потиска и гневи.

Житейска депресия се развива когато в продължение на дълго време се сумират неудоволствени преживявания от поредица явни и тайни разочарования, които засягат интимни области на човешката психика: доверие в определени лица, доверие в справедливостта, разочарование при интимни преживявания, разочарование от самия себе си. Дори ако изглежда потиснат, болният съобщава, че животът му е безсмислен и че за него не е трудно да сложи край на живота си, ако не е семейството, ако не са децата, ако той все още не е необходим.

Понякога освен маниакалните и депресивни фази се наблюдават състояния, които включват елементи и на манията, и на депресията. Тези именно състояния се наричат смесени. Като такива се разглеждат маниакалният ступор и ажитираната депресия. Признаците на депресията при тези състояния са характерни. При маниакалния ступор болният е във весело настроение, но психомоторно е потиснат. При ажитираната депресия е обратното – основното настроение е депресивно, мрачно и тревожно, а болният е психомоторно оживен и неспокоен.

Сходно