Да победиш рака

Тя е жена в началото на седемдесетте си години; видима възраст – отговаряща на действителната; среден ръст, нормално телосложение, адекватна, жизнена, усмихната.

На 42 годишна възраст (през 1980 год.) е претърпяла първата операция по повод дебелочревен рак. Туморът е отстранен и с него е изрязана и част от дебелото черво (сигмата). Пациентката бързо се възстановява от тежката операция и в продължение на 8-9 години е без сериозни оплаквания.

След този светъл период тя започва да се чувства отпаднала, отслабва на тегло и забелязва появата на обща бледост. Тази симптоматика продължава около 3 години. Поради промяна във формата и консистецията на изпражненията и периодично изхождане на капки кръв, тя постъпва в болница. При направените изследвания е установен нововъзникнал рак на дебелото черво, развил се на базата на малигнена трансформация на вилозен полип. На пациентката е предложено оперативно лечение, на което тя се съгласява. Това е нейната втора операция от рак, извършена през 1993 година, когато тя е била на 55 години. Извършена е още една резекция (изрязване) на част от дебелото черво. Последва гладък следоперативен период, оперативната рана заздравява без усложнения.

Ozdraveli_Rak_01Следват 2-3 години на относително добро здраве и пак се появяват оплаквания от отпадналост, умора, отслабване на тегло, смяна на запек с диария, промяна във формата на изпражненията. При прегледа е намерена туморна формация вляво от пъпа с големина на орех, трудно подвижна, с твърдоеластична консистенция. Следва третата операция от рак, извършена в планов порядък през 1998 година. При отваряне на коремната кухина се откриват липсващите фрагменти от дебелото черво, премахнати при предишните операции и наличието на нов дебелочревен тумор в близост до черния дроб, който е прораснал към тънкочревни бримки. Туморът е отстранен заедно с ангажираната част от тънките черва. Премахнат е и жлъчния мехур.

На 67 годишна възраст по повод няколкомесечни оплаквания от коликообразни болки и подуване на корема, както и отслабване с няколко килограма, тя отново постъпва в болница за планова операция. В дясната част на корема, в близост до апендикса се установява туморна формация с големина на мъжки юмрук, болезнена при палпация. При извършената четвърта операция на корема е отстранен големия раков възел и заедно с него отново са премахнати части от дебелото черво (цьокума), апендикса, част от тънкото черво и няколко лимфни възела. Хистологичното изследване открива отново аденокарцином (рак), този път на цьокума. В лимфните възли не се откриват метастази.

Годината е 2008-ма. При профилактичен преглед по повод на суха кашлица е назначена рентгенова снимка на белия дроб. Открит е нов туморен процес с размери 3-4 см в диаметър, разположен в десния бял дроб. Извършената КАТ (скенер) потвърждава наличието на нов рак. На пациентката е предложена пета операция, този път на белия дроб. Туморът е отстранен и хистологичното изследване доказва, че не се касае за белодробна метастаза (разсейка) от дебелочревен аденокарцином, а това е съвсем друг вид тумор (бифазен пулмобластом).

Ozdraveli_Rak_02Същата година, след тежката белодробна операция пациентката  отива на лекар по повод „раничка” на лицето, която не заздравявала. В дясно лицево е налице възловидно червеникаво образувание, което е с диаметър около 2 см и има рогов център. Следва шеста операция. Лицевият тумор е изрязан и диагнозата рак е потвърдена при биопсичното изследване. Касае се за плоскоклетъчен карцином. На пациентката са дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим и е регистрирана за диспансерно наблюдение.

Шест операции за рак в продължение на 28 години!

Четири пъти е отваряна коремна кухина. Изрязани са няколко фрагмента от дебелото черво, премахнати са тънкочревни бримки, жлъчния мехур, апендикса. Тежка операция на бял дроб, премахване на тумор от лицето!

Шест пъти да се разболяваш от рак и шест пъти да оздравяваш!

На въпросите: „Какво става с теб? Твоето тяло е като развъдник на ракови заболявания! Тези тежки болести нищо ли не значат за теб? Преминаваш през тях така, както хората изкарват една обикновена настинка?”, пациентката отговаря с усмивка: „Изглежда наистина така се получава при мен!”.

Какво отличава тази жена от другите хора?

Две основни неща се набиват на очи: Честото разболяване от рак и победата на организма над това тежко заболяване!

По отношение на първия въпрос тя има за себе си простичък отговор:

„При мен това заболяване е наследствено. Майка ми също няколко пъти се разболява от рак и то на различни органи – дебело черво, матка, гърда. Премина през всички операции като мен и почина от … старост.”

Тези жени никога не са пушили, не са злоупотребявали с алкохол, спазвали са хигиенно-диетичен режим, живяли са на различни места, водели са здравословен начин на живот.

  • Защо в техните тела толкова често възникват ракови заболявания?
  • Каква е причината те да се справят с тази тежка болест толкова лесно?
  • Защо повечето ракови болни загиват, а тези жени са преболедували от него по няколко пъти в живота си и … са оздравели?
  • Дали това не е усмивката, с която те посрещат своята „тежка” диагноза и трудна съдба?

Тези и много други въпроси чакат своите отговори, но едно става ясно при срещата с такива пациенти:

Ракът е победим!

Съществуват хора, за които няма разлика между раково заболяване и обикновената настинка.

Медицинската документация по описания случай се съхранява в катедрата по Обща и клинична патология, Медицински Университет, Пловдив

За справки: д-р Илия Биволарски, тел.: 032 / 602 440

През 1984 год. В.М. получава силни болки в корема. Участъковият лекар я преглежда, извиква линейка на БМП и я изпраща в спешното хирургическо отделение на градската болница. Пациентката веднага е приета и е оперирана същата вечер с клинични данни за тежък перитонит. На следващия ден лекуващият лекар уведомява близките, че жената има рак на цьокума (дясната част на дебелото черво). Ракът е разрушил напълно стената на червото и през пробива е изтекло чревно съдържимо в коремната кухина. Това е довело до остър перитонит и коOzdraveli_Rak_03ремната драма, станала причина жената да бъде приета и оперирана по спешност. По време на операцията част от тумора на дебелото черво е бил изрязан. По-голямата част от него обаче си е останала в коремната кухина и не е могла да бъде изчистена. Лекарят предупреждава хората, че при тази ситуация не може дададе гаранция за оздравяване на пациентката. В последната част от разговора, по настояване на близките, се решава на пациентката да бъде казано, че е била оперирана от апендицит. Хирургът се съгласява, че е безсмислено да я тревожат излишно.

След една седмица жената е изписана от болницата, а близките и получават епикриза от отделението, в която е вписан резултата от биопсичното изследване на изрязаната тъкан от дебелото черво. Диагнозата е рак, произхождащ от жлезите на лигавицата – умеренодиференциран аденокарцином.

Следоперативният период протича гладко. Жената с усмивка разказва на всички роднини и приятели как на стари години са я оперирали от апендицит. Времето си минава и вместо очакваното влошаване на здравословното състояние, пациентката оздравява напълно. След месец тя се е върнала към нормалния ритъм на живот и е забравила за преживяното премеждие. Участъковият лекар, който е в течение на цялата история, съвестно и педантично следи своята пациентка чрез ежеседмични профилактични прегледи. Трайното подобрение изумява и него. На втория месец след операцията, крайно озадачен от липсата на каквито и да било данни за останал в корема рак, той изпраща жената на контролен преглед при специалист. Резултатите са недвусмислени:

От раковото образувание не е останал и спомен! Жената е оздравяла напълно!

Историята е ярка демонстрация за това, как силата на позитивната вътрешната нагласа и убедеността в благоприятния изход претворяват себе си в реалност. В описания случай няма друг решаващ фактор или допълнително лечение, които биха могли да обяснят победата над рака.

Каква ли щеше да бъде съдбата на пациентката, ако и бяха казали Истината за нейното състояние след операцията? Най-вероятно тя щеше да последва съдбата на Камен?

Сходно