Глисти – лечение и симптоми

Причинител на глистите и цикъл в природата:

Ascaris lumbricoides е кръгъл червей с вретеновидна форма, разделно полов. Мъжкият паразит е дълъг 15-20 см, женският – 20-40 см. Опашният край на мъжкия е подвит, а на женския е заострен. Глистите (аскариди) живеят в тънките черва на човека. Полово зрелият женски паразит за едно денонощие отделя 200 000 кафяви яйца. Те попадат с фекалиите в почвата и при подходящи условия (температура от 12 до 350 С, обилна влага и достъп на кислород) доузряват за около 3 седмици и стават заразни. При нашите географски и климатични особености глистите остават живи в продължение на 5-7 години в почвата. В България най-благоприятни условия за поддържането на жизнения цикъл на паразита съществуват в планинските и полупланинските местности на страната. Заболяването е често срещано в районите на Кърджали, Смолян, Благоевград, Търговище. В равнинните полета на България заболяването не се среща, защото високите температури през летните месеци убиват яйцата на паразита в почвата. Такива са Тракийската низина, Добруджа и Дунавската равнина.

Жизнен цикъл на глистите в човешкия организъм

При консумиране на замърсени зеленчуци, приземни плодове (ягоди, къпини и малини) и хранене със замърсени с пръст ръце, яйцата попадат в тънкото черво и от тях се излюпват зародиши (личинки). Те пробиват чревната стена и по кръвен път се пренасят първо до черния дроб и после в белите дробове. Личинките разрушават стените на капилярите в белия дроб и мигрират вътре в алвеолите, защото за по-нататъшното си развитие те се нуждаят от кислород, който постъпва с дишането. Чрез слузния секрет на бронхите зародишите попадат в храчките и при преглъщането им отново отиват в червата. Тук те нарастват, стават половозрели и след около 2,5-3 месеца започват да снасят яйца.

Аскаридите живеят в червото на човека около една година, а техният брой е от единици до няколко хиляди.

  • През 1957 год К. Бачев е описал 18 месечно дете със 168 броя аскариди.
  • През 1973 год. Б. Зографски съобщава за болен, изхвърлил 2236 паразита.
  • Има цитирани случаи, при които броя на глистите надхвърля 5000.

Глисти

Симптоми на аскаридоза

Те са различни през различните фази на заболяването и се проявяват главно с оплаквания от страна на засегнатите органи. Друга проява на аскаридоза е алергизирането на организма от продуктите на глистите и изявата на алергични реакции – честа субфебрилна температура, кожни уртикариални обриви, конюнктивит, астматичен бронхит.

Стомах и черва

Намален апетит, тежест и болки в корема , гадене, повръщане, блудкав вкус в устата, повишено слюноотделяне, отпадналост, световъртеж, главоболие , лош сън, извратен апетит, булимия (вълчи апетит). При масивно опаразитяване може да се стигне до запушване на червата, разкъсване на чревна стена и развитието на тежък перитонит. Също така паразити могат да проникнат в жлъчните пътища и да доведат до тежки жлъчни колики и механична жълтеница . Тези тежки усложнения изискват оперативна намеса.

Внимание!

Глисти могат да бъдат изхвърлени и през устата при повръщане!

При силни болки в областта на жлъчния мехур при дете, имитиращи жлъчнокаменна болест, трябва да се мисли за аскаридоза!

Бели дробове

Кашлица – суха или влажна, понякога с астматичен характер, задух, болки в гърдите, повишаване на температурата и други симптоми на пневмония. Характерна е пъстротата на измененията в белия дроб, които могат да се установят ренгенологично и представляват редуването на възпалителни участъци и зони с кръвоизливи.

Внимание!

При деца и млади хора с чести пневмонии, алергии, астматичен бронхит или астма е уместно да се проведе консултация с паразитолог за евентуално изключване на аскаридоза!

Диагноза и лечение

За доказване на аскаридозата се взема фекална проба, която се изследва за яйца на паразита. Отицателния резултат не изключва наличието на мъжки и млади глисти, защото те не могат да снасят яйца. Рентгеновото изследване на белите дробове показва наличието на характерните бързопреходни множествени инфилтрати (уплътнения). В подкрепа на диагнозата е откриването на голямо количество еозинофилни левкоцити (еозинофилия) в периферната кръв и лека анемия.

Лечението се извършва с антихелминтни препарати и при навременна диагноза, то е с отлични резултати.

Предпазване от опаразитяване с глисти

  • Редовно и старателно измиване на ръцете, особено когато са замърсени с почва!
  • Педантично измиване на зеленчуците и приземните плодове преди консумация!
  • Отказване от навика да се ходи по голяма нужда безразборно в гората или в полето. Ако нямате друг друг избор, поне изкопайте дълбока дупка и там заровете ценното си произведение.
  • Кажете на фермерите, които познавате, че не бива да торят градините си с човешки фекалии без предварително компостиране.
  • Приучете децата към хигиенни навици

Труден случай

Наско беше на годинка и половина, когато получи първия си обрив. Червените надигнати пъпки с размер на габърчета – по шията, гърдите и ръцете приличаха на ухапвания от комар. Ако не бяха толкова много, Катя със сигурност нямаше да им обърне внимание. Тя се разтревожи още повече, когато забеляза, че детето непрекъснато си търка очите. Катя ги погледна и видя, че са силно зачервени.

Личният лекар реши, че това е някаква алергия, най-вероятно към храна, изписа на детето два сиропа и бързо ги отпрати. Пъпките намаляха, но не изчезнаха напълно. След седмица се появи нов обрив, който вече обхващаше лицето и окосмената част на главата. Наско явно усещаше силен сърбеж, защото беше много неспокоен. По цял ден хленчеше и се дращеше жестоко по бузите и слепоочията. Катя го грабна и отиде при специалист по кожни болести. Докторката погледна пъпките и отсече – Алергия! Тя смени сиропите с други, изписа един мехлем и каза на майката да доведе детето на контролен преглед след месец. Детето не оздравя. Обривът затихваше за три-четири дни, но след 2-3 седмици се появяваше на друго място и пламваше с нова сила. През следващите шест месеца Катя и Наско посетиха още няколко специалиста и дори стигнаха до най-известния професор по кожни болести. Навсякъде им казваха едно и също.

Тъкмо навърши втората си годинка и Наско започна да кашля. Кашляше до засиняване. Обиколката по докторите започна отново. Сиропите за кашлица не действаха. Билковите чайове също. Опитаха какво ли не. Един ден, без никакви признаци на влошаване, Наско вдигна висока температура и направи гърч. Родителите така се уплашиха, че дори докторът от бърза помощ не можа да ги успокои. Оказа се, че детето е развило пневмония. Лечението с антибиотици не даде желания резултат. Рентгеновата снимка показваше множество засенчвания в двата бели дроба. Консултантът по белодробни болести отхвърли възможността да се касае за туберкулоза, но му направиха впечатление обривите и заради астматичния характер на белодробните изменения, насочи детето към алерголог. Той пък направи множество проби, но не можа да открие алергена, причинител на състоянието. Наско се невротизира. Само като видеше човек с бяла престилка, на мига се вкопчваше ужасено в майка си и почваше неистово да реве.

Вторият температурен гърч не ги уплаши толкова много, но си уредиха консултация с детски невролог, защото детето почна да си криви крачетата като ходи. Неврологът прегледа внимателно Наско. След това заяви категорично, че проблемът не е неврологичен и ги изпрати при ортопед. Той също се оказа любезен и учтив специалист. Успокои доколкото можа майката, посъветва я какви обувки да купи на детето и с това, като че ли всички възможности за диагноза и лечение се изчерпаха.

Наско продължаваше да кашля, целият бе заринат в пресни и стари пъпки, температурата ту се качваше, ту спадаше, опасността от нови гърчове си оставаше съвсем реална.

Изаканата диагноза

Катя постави Наско на гърнето и седна до него на килима. Очите и бяха подпухнали от недоспиване, напрежение и умора. В главата и пищяха сто гайди. Тя с премрежен поглед надзираваше детето и не усети кога е задрямала. Събуди се след петнайсет минути. Наско го нямаше. До нея стоеше само пълното гърне. По ръба му пълзеше дълъг сефено-бял глист. Той навдигаше сегиз-тогиз предния си край, сякаш искаше да изследва пътя пред себе си. Лъскавата му опашка се губеше сред ароматното кафяво кравайче в центъра на гърнето.

Сходно