Болки в ръката – лечение и причини

Болките в ръката при синдрома на карпалния канал засягат по-често жени на възраст между 40 и 60 г. особено шивачки и плетачки. Друга възрастова група, имащи подобни оплаквания, са майки, които са принудени да държат бебето си на ръце през по-голямата част на денонощието. При мъжете това заболяване се наблюдава няколко пъти по-рядко. Състоянието се развива по-често едностранно (на по-често използваната ръка) или двустранно.

Причини за болки в ръката

Болките в ръката при синдрома на карпалния канал се дължат на притискане на n. medianus в карпалния канал.болки в ръката

Първичните форми са по-чести. При тях компресията се дължи на патологични промени в самия нерв – неврином, исхемия или ве­нозна стаза, оток, ревматично поражение на нерва, заде­беляване на ануларната връзка или на синовиалните влага­лища – тендовагинит и др.

Вторичните форми на синдрома на карпалния канал, водещи до болки в ръката, настъпват във връзка с някое друго основно заболяване, като ревматоиден артрит , инфекциозен тендосиновит, микседем, подагра , болни на хемодиа­лиза; травми, при които притискането на нерва става по­ради разместване на костите от хематом, фрактура на долната част на радиуса, асептична некроза на семилунарните кости на китката; вродени костни аномалии, акромегалия.

Допълнителните фактори, които благоприятстват появата на болки в ръката са:

  • хормонални – бременност, пред- и след менопаузата, употреба на хормонални препарати с цел предпазване от забременяване или за лечение;
  • механични – благоприятствуват появата на тендосиновит вслед­ствие свръхобременяване на мускулите сгъвачи на пръстите, което често става при професии, изискващи продължително и силно хващане или извършване на продължителни еднообразни движе­ния на китката на ръката, като плетачки, шивачки, музиканти, градинари, перачки, полировчици и др.;
  • притискане на венозни съдове на ръката при спане върху нея, което е причина за появата на пристъпите на болки в ръката през втората половина на нощта.

Симптоми на синдрома на карпалния канал

Доминиращ симптом са кризите под формата на силно болезнени боцкания на върховете на пръстите и по-рядко под формата на болезненото им вдървяване. Те засягат обикновено първите три пръста и рядко само един от тях. Настъпват през втората половина на нощта и могат да се разпространяват към предмишницата. Болките в ръката са понякога толкова силни, че карат болния да стане от леглото и да раздвижи ръ­ката си, след което обикновено изчезват. При някои от болните в по-късните стадии на заболяването може да остане чувство на вкочаненост на пръстите и през деня, което намалява въз­можността за извършване на фини движения и противопоставя­не на палеца, каквито болните са извършвали преди заболява­нето с лекота.

В началния стадий на заболяването изследването на китката на ръката дава нормални данни или се намират дискретни не­врологични нарушения – обезчувствяване в областта на първите 3 пръста или на 1 от тях, дискретна пареза на късия абдуктор на палеца при липса на атрофия на мускула, засягане на медианния нерв, който се опипва в някои случаи под формата на твърд кордон. В някои случаи е налице твърд оток на китката, набъбване на сухожилията на повърхностните свивачи на пръ­стите. Почукването върху медианния нерв, както и хиперсгъването и хиперразгъването на китката водят до чувство на болезнено убождане във върховете на пръстите. През време на при­стъпа понякога пръстите са подути, бледи и оточни. Изчезването на нощните кризи след локална инфилтрация в карпалния канал с кортикостероиди е добър не само лечебен, но и диагностичен тест. Промените, които настъп­ват след това, са в няколко посоки: при част от болните се получава пълно оздравяване, при други след 3-4 месеца на пъл­но здраве настъпват рецидиви; при трети няма ефект, което налага извършване на декомпресивна оперативна интервенция чрез прерязване на ануларния лигамент. Ако не се направи това навреме, в късните стадии на заболяването има опасност от настъпване на амиотрофия в областта на тенара и особено на късия абдуктор на палеца. При засягане и на двете ръце тези прояви са изразени асиметрично.

Често се наблюдават и някои атипични форми ва синдрома на карпалния канал: 1.Глобална форма, при която са засегнати всички пръсти. 2. Частична фор­ма, при която е засегнат само четвъртият пръст. 3. Дизестезични форми, които протичат без нощни кризи от акропарестезии. Те са по-чести при мъже в напреднала възраст. Съпровождат се често от моторни смущения и хипотрофия на тенара. 4. Улцерозни форми, които засягат върховете на пръстите. Наподобя­ват склеродермия или исхемия от артериите на пръстите. 5. Фор­ми, протичащи като синдрома на Raynaud. При тези атипични форми електромиографията е от голямо значение, тъй като дава не само диагнозата, но и степента на притискане на медианния нерв.

Лечение на болки в ръката при синдрома на карпалния канал

Нощните кризи се влияят най-добре от интраканални инжекции с кортикостероиди, като при манипулацията се пази от нараняване медиалният нерв и се изключи предварително инфекциозна причина за заболяването. Една инфил­трация е достатъчна обикновено за изчезване на кризите в про­дължение на около 4 месеца. При рецидивиращпте форми без данни за постоянна компресия на нерва лечението продължава по същия начин. Ако болките в ръката не изчезнат след 3 последовател­ни инжекции или се появят данни за постоянна компресия с хипестезия на върха на пръстите и пареза на късия абдуктор на палеца, се налага отбременяваща операция чрез прерязване на ануларния лигамент, като се внимава да не се пререже тенарното кожно клонче на медианния нерв. С профилактична цел е необходимо избягване на обременяване на ръката и евентуалното й поставяне в шина. Прогнозата при болки в ръката е най-благоприятна при бременност, тъй като пристъпите изчезват след раждането. При другите форми ево­люцията е прогресивна и се нуждае от активно лечение.

За напълно безвреден и ефективен метод за лечение на болки в ръката прочети за конопените продукти против болки – Коносан

Сходно