Болест на Пик

Заболяването е описано в 1892 година от Пик. Обикновено започва във възрастта между 50 и 60 години. Болестта на Пик се среща значително по-рядко от болестта на Алцхаймер (средно около 4 пъти по-рядко). Причините за болестта на Пик са неизвестни, но и тук, както и при болестта на Алцхаймер, се натрупват данни за ролята на някои наследствени фактори, водещи до нарушения в обмяната на клетъчните белтъци.Болест на Пик

Промени в мозъка при болестта на Пик

Наблюдава се атрофия на мозъчната кора, засягаща предимно челните и слепопочните дялове. Атрофичния процес се разпостранява и върху бялото вещество и подкоровите образувания. При микроскопското изследване се установявават значително намаление на невроните, промяна в цитоархитектониката на кората (заличаване на слоевете) и подчертано разрастване на олигодендроглията.

Симптоми при болестта на Пик

Заболяването започва постепенно. Ранни симтоми на болестта на Пик са личностовите изменения. Появяват се такива особености в характера и поведението, които преди не са били свойствени на дадена личност. Насоката на личностовите промени зависи от предимната локализация на болестния процес в мозъка: при засягане от атрофичния процес на челно-конвексните области на кората се появява вялост, безинициативност, равнодушие (апатикоабуличен синдром), а при засягане на челно-базалните – глуповата веселост, загуба на чувството за дистанция и такт, разтормозяване на низшите влечения. Едновременно с личностовите изменения се наблюдава и прогресиращ интелектуален упадък (забележително обедняване на мисловните процеси, загуба на критичните способности). В началото паметовите функции се засягат по-слабо. От висшите корови функции най-рано се разстройват речевите. Първите симптоми на болестта на Пик са обедняването на речта и появата на речеви стереотипии – болните повтарят едни и същи изрази, разказват едни и същи случки и събития (по-късно се стига до повтаряне само на отделни думи, най-често чути – ехолалийни явления). Наред с речевите стереотипии се наблюдават и стереотипии в поведението, мимиката и жестовете, които се задържат дълго в клиничната картина на болестта на Пик, давайки и своебразен облик. По правило апрактичните и агностичните симптоми при болестта на Пик се явяват по-късно. Остри психотични епизоди се срещат рядко и както и при другите атрофични процеси са рудиментарии. Крайните стадии на болестта на Пик се характеризират с тежка глобарна деменция и пълен разпад на висшите корови функции.

Диагноза при болестта на Пик

Изграждането на диагнозата върви в неизменна връзка с разграничаването на болестта на Пик от болестта на Алцхаймер. В редица случаи това създава приживе големи, а понякога и непреодолими трудности. От много съществено значение е компютър-томографското изследване и ядрено-могнитния резонанс. При тях се установява атрофия предимно на челните и слепоочни дялове на мозъка. Най-общо при болестта на Пик трябва да се имат предвид всички заболявания с глобарна деменция, появили се в пресенилна възраст.

Лечение на болестта на Пик

Прилагат се симтоматични средства. Важни са грижите за болните. Протичането на болестта на Пик е хронично-прогредиентно. Средната продължителност е 6-8 години.

Прочети още Шизофрения

Сходно