Болест на Крон – симптоми, диета, лечение

Болестта на Крон (Crohn) е известна още като регионален ентероколит (enterocolitis regionalis) или грануломатозен ентероколит. Наименованието терминален илеит (ileitis terminals) не е достатъчно пълно и се употребява рядко. Болестта на Крон представлява неспецифично сегментарно или многосегментарно, най-често грануломатозно възпаление на чревната стена. В ранните фази мо­же да липсват грануломи . За разлика улцерозния колит, при болестта на Крон може да бъде ангажиран целият храносмилателен тракт.Болест на Крон

Причини

Неизвестни автоимунни процеси, генетични фактори, смуще­ние в пропускливостта на чревната стена, чревни инфекции.

Симптоми

Болестта на Крон няма полово предпочитание. Обикновено заболяването започ­ва преди 30-та година от живота. Главна локализация са терминалният илеум (края на тънкото черво) и колонът (началото на дебелото черво). Проявява се с неспе­цифични болки, често в средния и долния десен квадрант ни корема. Понякога се опипва цилиндрично уплътнение между пъпа и точката на McBurney. Отвреме-навреме се появява диария, отслабване на тегло и субфебрилна температура. Рядко има кръв в изпражненията. Потвърждаване на диагнозата е възможно само чрез биопсично изследване.

Диета при болест на Крон

Препоръчва се пълноценна, богата на белтъчини, богата на енергия, бедна на целулоза храна. Трябва да се избягва мляко за по-дълго време.

Лечение при болест на Крон

След изписване от болницата е необходимо про­дължаване на започнатото там диетично и медикаментозно лечение. Използват се Salazopyrin (Salazosulfapyridin) – табл. 0,5 g, Sulfaguanidin (Sulgin) – 0,5 g, кортикостероиди, антибиотици, спазмолитици, седативни препарати.

Усложнения

Ано-ректални фистули и абсцеси, час­тични или пълни чревни стенози, токсичен мегаколон, кръво­изливи, синдром на дефицит на жлъчна киселина под фор­мата на „хологенни диарии“.

Заболявания, чийто симптоми приличат на болест на Крон

Улцерозен колит, дивертикулит , чревна туберку­лоза, исхемичен колит ( абдоминална ангина ), други неспецифич­ни ано-ректални фистули и абсцеси. Най-честата погрешна диагноза е апендицит .

Сходно