Болест на Бехчет – лечение и симптоми

Болестта на Бехчет (ophthalmia lenta, кожно-лигавично-увеитен синдром) е описана за пръв път от Behcet през 1937 година. От нея боледуват главно млади хора, по-често мъже. Предполага се, че се причинява от вирус, сходен с вируса на herpes simplex. През последно време болестта на Behcet се зачислява към колагенозите. У много от болните се откриват автоантитела към лигавичните структури на засегнатите органи. Напоследък заболяването сериозно зачестява.

Симптоми при болестта на Бехчет

Болест на БехчетЗаболяването започва често с общи прояви – разбитост, болки по мускулите и ставите, понякога пови­шена температура. Появяват се обилен болезнен афтозен обрив по лигавицата на устата, повърхностни язвени измене­ния по лигавицата на половите органи – най-вече по главичката на пениса и препуциума (balanopostitis aphtosa). Тези симптоми при болестта на Бехчет се съчетават и с различно изявени очни увреждания – иридоциклит, кръ­воизливи в очното дъно, хипопион, оток на слъзните жлези. Не­рядко се стига до слепота. Наблюдават се също кръвоизливи по кожата, хемоптое (кръв във храчките), кръв в урината (хематурия), повръщане на кръв (хематемеза), черни изпражнения (мелена) от кръвоизливи в стомашно-чревния тракт и тромбоза . При засягане на мозъка са налице и симптоми на менингит . В началото на заболяването могат да се наблюдават различни оплаквания от страна на ставите, наподобяващи артрит и артроза . Многоорганните поражения при болестта на Бехчет подкрепят тезата за нейния характер като колагеноза. През последно време се описват и увреждания на паренхимните органи – най-често бъбреците, черния дроб, белите дробове, които утежняват прогнозата на заболяването. Често синдрома се изявява частично, като дълго време могат да липсват очните увреждания. Лабораторно при болестта на Бехчет се откриват промени както при всяка остра ин­фекция. В някои случаи от афтите се изолира обикновена бактериална флора. Протичането и изходът при синдрома на Behcet обикновено са благоприятни. В някои случаи обаче в резултат на прекарания ирит могат да останат смущения в зрението. Нерядко болестта може да вземе хронично прогресиращ ход и с по-чести или по-редки изостряния да се проточи с десетилетия.

Лечение при болестта на Бехчет

Лечението бива местно и общо. За местно лечение при болестта на Бехчет се препо­ръчват изплакване и промивки с разтвор от лайка, смрадлика или хлебна сода (сода бикарбонат). Следва намазване с 2% разтвор от метиленово синьо  или различни сребърни препарати. Препоръчва се даването на противоболкови и противоревматични средства и витамини главно от групата В (вит. В2, вит. В6, фолиева киселина), както и витамин С с цел укрепване на имунитета и стените на кръвоносните съдове. Иритът трябва да се лекува от специалист по очни болести. Във връзка с предположението за автоимунна генеза може да се очаква добър резултат и от лечението с имуносупресорни средства, но следва да се имат впредвид и техните тежки странични ефекти. Характерно за болестта на Бехчет е факта, че при повечето пациенти се наблюдава своеобразна непоносимост спрямо кортикостероиди – дори и най-малките дози от тях често водят до изостряне на болестните изяви.

За съвременни методи на лечение прочети Бах терапия с есенции и капки

Сходно