Белодробен емфизем – причини, симптоми и лечение

Белодробният емфизем представлява необратимо разширяване на въздушното пространство, дистално от терминалните бронхиоли, придружено от разрушаване (деструкция) на алвеоларните прегради. Общият обем на белите дробове при емфизем се увеличава, като това увеличение е за сметка на т.нар. мъртво пространство, което не участва в газообмена.

Белодробен емфизем

Емфиземът започва с деструкция на алвеоларните стени, където става обмяната на кислород и въглероден двуокис в кръвните капиляри. Намалява се транспорта на кислорода, което клинично се проявява със задух (диспнея) и посиняване (цианоза).

Главната функция на дишането е обменен процес. Чрез вдишването кис­лородът, който се съдържа във въздуха, се доставя на червените кръвни телца (еритроцитите); при издишването изпускаме обратно въглеродния диоксид (двуокис). Дишането съдържа в себе си полярността на приемането и отдаването, на вземането и даването.
[notification type=“notification_info“ ]

„Дъхът две милости на нас дарява:

мира ни не дава, гърди да напълним,

а тъй ободрява, бреме да отдъхнем.

Вълшебна смесица живот ни поднася.”

Гьоте

[/notification] Всички древни езици използват за дъх същата дума, както за душа или дух. На латински „spirare” значи дишам и „spiritus” – дух. Същият корен на думата се среща в инспирация (вдишване), което е неразривно свързано с вземане (поемане) навътре. На гръцки „psyche” означава както дъх, така и душа. В Индия се среща думата „atman”, която има сродство с немското „atmen” – дишам. Индусите наричат човек, постигнал съвършенство и просветление, махатма, което буквално означава както „голяма душа“, така и „голям дъх“. Индуисткото учение проповядва, че дъхът е носителят на жизнената сила, която индусът нарича „prana”.

Контактът между въздуха и тялото се осъществява в белодробните мехурчета (алвеоли). Алвеолите на белият дроб имат вътрешна повърхност около седемдесет квадратни метра, докато повърхността на кожата е само един и половина до два квадратни метра. Белият дроб и кожата са двата контактни органа на човека. Кожният контакт е тесен и дирек­тен. Той е по-задължаващ и по-интензивен от белод­робния и е подчинен на нашата воля. Човек може да докосне някого или да не го направи. Контактът, който установяваме с белия дроб, не е толкова пряк, но затова пък е принудителен. Ние не сме в състояние да го предотвратим, дори когато не мо­жем да „дишаме спокойно” заради нечие присъствие.

В този смисъл, при заболявания, свързани с белите дробове и дишането, чо­век трябва да си постави следните въпроси:

  • Кое кара дъха ми да секва?
  • Какво не искам да приема?
  • От какво не съм готов/а да се лиша?
  • С какво не желая да влизам в контакт?
  • Страхувам ли се да направя крачка към истинската сво­бода?

Бъдете откровени, когато отговаряте на тези въпроси. Не е нужно да давате обяснения на някой друг. Най-важното е да бъдете честни със себе си. Защото „ … признанието води до разкаяние, а разкаянието носи прошка!”. Идиоматичното и метафорично значение на това библейско послание е, че в момента, в който „признаете” (пред себе си) това, което ви измъчва, вие ще получите „прошка” (облекчение) и ще дишате по-леко.

Пробвайте! Препишете горните въпроси на един лист, скрийте се някъде, където никой няма да ви безпокои, заключете вратата и излейте душата си на хартията. Бъдете откровени. После можете да унищожите листа, ако желаете. Важно е, че преди това ще извадите сянката от душата си наяве, а тогава тя няма да има друг избор, освен да изчезне. А вие вече ще дишате по-леко. Опитайте, нищо няма да ви коства. Само може да спечелите.

Видове емфизем:

  • Центроацинарен
  • Панацинарен
  • Ирегуларен
  • Парасептален
  • Перифокален
  • Булозен

Панацинарен /панлобуларен/ емфизем

При него се засяга цялата респираторна единица (лобул). В тези случаи емфизема често се дължи на генетична аномалия – наследствена недостатъчност на алфа-1 антитрипсина. Това вещество представлява протеазен инхибитор. Неговата функция е да потиска активността на ензимите, разграждащи еластичните влакна в алвеоларните стени. Алфа-1 антитрипсина се намира в серума, тъканните течности и макрофагите и е главен инхибитор на протеазите, секретирани от неутрофилите (белите кръвни клетки) при възпаление. При често повтарящи се белодробни инфекции (остри бронхити, пневмонии, хроничен бронхит), поради повишеното присъствие на неутрофилни левкоцити се увеличава количеството протеази и оттам се стига до повишено разрушаване на еластичните влакна в белодробния паренхим.

Нивото на алфа-1 антитрипсина може да бъде установено при изследване на кръвта.

 белодробен емфизем

Центроацинарен емфизем

По повърхността на белия дроб и на срез се наблюдава венец от запазени алвеоли около емфизематозно разширени централни участъци. В процеса се въвличат респираторните бронхиоли предимно в горните отдели на лоба. Това е емфиземът, постигнат клинично и експериментално при пушачи. Тютюневият дим индуцира левкоцитния и макрофагеален хемотаксис (привличането на кръвни клетки), отделянето на еластаза и заедно с постъпващите оксиданти от цигарения дим инхибират алфа-1 антитрипсина. Последствията са разрушаване на еластичните влакна и развитие на емфизем.

От този вид емфизем боледуват изключително пушачи. От тях обаче само 15-20% развиват емфизем. 95% от заболелите са над 45 годишна възраст. Разпределението по пол е почти по равно – 54,8% мъже и 45,2 % жени.

Тютюнопушенето води до:

  • Нарушаване на баланса между еластазата и алфа-1 антитрипсина.
  • Миграция на възпалителни клетки от кръвните капиляри в алвеолите.
  • Отделяне на ензими (еластаза, колагеназа) от клетките на възпалението.
  • Оксидантите в цигарения дим потискат действието на еластазните инхибитори (алфа-1 антитрипсина).

Хроничен бронхит и бронхиолит

Тези две заболявания също водят до емфизем по т.нар. вентилен механизъм – при вдишване (инспириум) в алвеолите нахлува голямо количество въздух, който не може да се изхвърли след издишването (експириума).

Старческият (сенилен) “емфизем“ се дължи на атрофия на еластичните влакна след 70 годишна възраст. При него няма разрушаване на алвеоларните стени.

Симптоматика при емфизем

Съществуват два крайни клинични варианта на белодробен емфизем, а между тях – преходни форми, които покриват в известна степен спектъра на симптоматиката.

Розов и пухтящ тип

Това са хора с нормално тегло или слаби, кахектични пациенти със суха дразнеща кашлица, но без цианоза (посиняване). Те страдат от изразен задух (диспнея).

Син и подут тип

Това се пълни хора, с наднормено тегло, с изразена цианоза (посиняване на кожа и видими лигавици). Кашлицата им е влажна и е съпроводена с отделяне на храчки. Нямат задух.

За емфиземно болния е характерен бъчвовиден гръден кош с хоризонтален ход на ребрата, изпъкнали надключични ямки, кутиен ток при перкусия на белите дробове, отслабено дишане и отслабени сърдечни тонове (поради припокриването на сърцето от раздутия бял дроб). Диафрагмата е с нисък стоеж и избутва надолу черния дроб, което може да доведе до погрешна диагноза „увеличен черен дроб”. Рентгеновата снимка показва повишена прозрачност на белодробните полета, с разширяване на междуребрията. Функционалното изследване на дишането (ФИД) и кръвно-газовият анализ спомагат да се определи с точност степента на белодробното разрушение.

белодробен емфизем

Усложнения на емфизема

Пневмоторакс

  • Белодробна хипертония с хронично белодробно сърце (кор пулмонале)
  • Дихателна недостатъчност

Лечение:

  • Прекратяване на тютюнопушенето, безпрахова работна среда.
  • Своевременно лечение и профилактика на белодробните инфекции.
  • При жилави храчки се изписват секретолитици – средства за втечняване на бронхиалния секрет, а при тежки случаи – бронходилататори и кортикостероиди.
  • Кислородотерапия.

[notification type=“notification_warning“ ]Внимание![/notification] 

  • При болни от белодробен емфизем са абсоютно противопоказани лекарствени средства, които потискат дишането (морфин, диазепам, барбитурати, сънотворни)!
  • Лечението с бронходилататори и кортикостероиди трябва да се извършва само от лекари – специалисти!
  • Лечението с антибиотици е редно да се провежда след вземане на храчка за микробиологично изследване и изготвяне на антибиограма!
  • Подаването на кислород при задух изисква дозиране и постоянен медицински контрол, защото при прекаляване може да се стигне до потискане на дихателния център и опасност от спиране на дишането.

Дихателна гимнастика

Техниката на дишане, която трябва да усвои емфиземно болният е да диша със заострени устни (т.нар. „спирачка на устните”). По този начин се избягва колабирането на дихателните пътища при силно издишване – т.нар експираторен колапс. Форсираното дишане (учестено, усилено) трябва да бъде отбягвано! Това означава пациентите да се пазят от тежки физически усилия и емоционални изблици, водещи до засилени дихателни движения.

белодробен емфизем 4Пушенето е тясно свързано с дихателните пътища и белите дробове. Дишане­то като обменен процес има символично отношение към комуникацията, контакта и свободата. В този контекст пушенето е опит да се стимулират и задоволят тези области. Цигарата се пребръща в заместител на общуването и истинската свобода. Имената и рекламите на цигарите се прицелват именно в тези човешки копнежи – свободата на каубоите, пътуването в далечни и екзотични страни, компа­нията на успели и щастливи хора. Дали съзнанието на пушачите не създава илюзията, че всички тези „недостижими” мечти могат да бъдат задоволени с помощта на цигарите?

Булите представляват изпълнени с въздух мехури с размери над 2 см в диаметър.

[notification type=“notification_info“ ]Прочетете още за симптомите и лечението на белодробния емфизем.[/notification]