Атером – лечение

Атеромът е доброкачествено кожно образувание, което често се разполага по главата – Atheroma capitis. Атеромът на главата не е истински тумор, а ретенционна киста на мастните жлези.

Обикновено атеромите се развиват след 15 годишна възраст. Те се локализират по–често в теменната област на главата и биват единични и множествени. Множествените атероми са израз на вродена генеза. Приема се, че в процеса на ембрионалното развитие, епидермални клетки са се откъснали и са попаднали в дълбоките слоеве на кожата. Доказателство за ембрионалната генеза на множествената атероматоза са две обстоятелства: първо – атеромите се появяват там, където нормално няма мастни жлези и второ – при щателно търсене на изходен канал на кистозно изменената жлеза, такъв често не бива намерен. Затова се смята, че островчетата мастни жлези, попаднали в дълбочина заедно с епидермиса, с течение на времето започват да произвеждат мазнина. Липсата на изходящо каналче създава условие за развитие на ретенционната киста на атерома.

Вижте тук как изглежда едно кистично образувание

Придобитите или единични атероми на главата започват да се развиват след запушване на изходното каналче на мастната жлеза. Това запушване става от вроговени отпаднали клетки, от сгъстена мазнина и други плътни частици. Секретът на мастната жлеза не може да се извежда навън, започва да се натрупва и след време самата жлеза се превръща в торбовидно разширена кистична формация с различни размери. Атеромът е обвит отвън от съединителнотъканна капсула, а отвътре е тапициран с многослоен плосък епител. Малките атероми имат по-дебела капсула. При опипване те са по–плътни, за разлика от големите атероми, при които се установява флуктуация. Епителът по вътрешната стена отделя непрекъснато мазнина, която се събира и оформя съдържимото на атерома. На цвят то представлява сивобеленикава пенлива каша. При микроскопското изследване на това съдържимо се откриват вроговени епителни клетки, кристали от холестерол, мастни капки и детритна маса (разрушени, мъртви тъкани).

Появяването на атерома на главата става бавно, постепенно, без манифестни симптоми.

АтеромПациентът първоначално забелязва малка изпъкнала неболезнена бучка. Същата нараства съвсем бавно и след години може да достигне големина на орех, яйце и даже портокал. Повърхностният слой на стената на атерома е срастнал с кожата. При опипване не се образува гънка на кожата над атерома. Кистозното образувание е подвижно спрямо съединително-тъканната обвивка на черепа (галеа апоневротика).

Атеромът представлява предимно козметичен дефект, особено когато е с по–големи размери. При ресане на косата той може да бъде разранен и дори – пробит.

При развитие на възпалителен процес атеромът също се пробива и фистулизира. От образувалото се каналче (фистулата) непрекъснато изтича мазнина. Често пациентите се опитват да лекуват атерома чрез изтискване и отделяне на мазнината. Ефект от тази манипулация не се получава, тъй като за излекуването е необходимо премахването на външната капсула на атерома, заедно с епитела, който секретира мазнината. Понякога стената на атерома може да се втвърди от отлагане в нея на калциеви соли. Само при единични случаи е наблюдавана малигнена дегенерация (раково израждане) на дълго съществуващи фистулизирали атероми.

Пълното излекуване на тези образувания е възможно само при оперативното им премахване.

 
То се състои в премахване на тази ретенционна киста заедно с нейната капсула. За целта се прави малък листовиден разрез на кожата над атерома. Операторът се старае да избели кистата заедно с нейната капсула. Ако остане макар и много малка част от стената на атерома, след време той се появява отново (рецидивира) или се оформя фистула – отворено към повърхността каналче, което секретира мазен секрет.

Понякога в съдържанието на атерома преобладава роговото вещество и микроскопски се представя под формата на епидермална киста. Има и други кистозни кожни образувания, които не се отличават видимо от епидермалните кисти. Те се разполагат предимно по окосмената част на главата (в 90%). В много случаи те са множествени. Нарастват бавно като атерома и често достигат значителни размери. Кожата над тях обикновено не показва промени. При опипване са плътни, неболезнени. За разлика от епидермалните, трихолемалните кисти се енуклеират лесно и представляват гладко, белезникаво възелче. Често при тях се установява генетично (автозомно-доминантно) унаследяване. Трихилемалните кисти се отнасят към космените кисти, които в миналото бяха известни като себацейни кисти, аналогични на атеромите. След като се изяснява, че образуването и отлагането на рогово вещество при тези кисти е подобно на това от вътрешната обвивка на корена на косъма, която се нарича trichilemma, названието им се променя на трихилемални кисти.

За други образувания в организма статията за тератоми

Сходно