Ароматното тяло

Бебето приличаше на извадена от саркофаг мумия на невръстен фараон. Безжизненото му телце лежеше самотно в средата на студената каменна маса. Съсухрената мръснокафеникава кожа изостряше чертите на преждевременно състареното лице. Сгърчените ръчички бяха застинали в отбранителна боксьорска поза, а през полуотворените клепачи тъмните очи се бяха вторачили някъде отвъд времето и пространството.

Сивкавият полумрак на ранния час сънливо се процеждаше през прашасалите прозорци и бавно прекрояваше сенките в мрака на залата. Вратата на моргата се открехна с протяжен вой и къдрокосата докторка внимателно огледа цялата зала. Погледът и спря върху малкото телце и усмивката и мигом изчезна от лицето. Тя затръшна вратата и затрака нервно с металните си токчета по коридора на отделението.

След десетина минути патоложката се върна, грижливо дегизирана в зелена хирургическа престилка. Тя прекоси бързо залата на моргата и извади от металния барабан чифт гумени ръкавици. После измъкна плоската тавичка с инструменти и се изправи пред високата каменна маса.

Ароматното тяло- А, докторке, ти си направила аутопсията! – възкликна санитарят.

- Да, готова съм, можеш да разчистваш.

- Един лекар от детска клиника те чака вън.

- Къде?

- Пред лекарския кабинет беше одеве, като отивах за кафе. Сигурно още е там.

Патоложката изхлузи кървавите ръкавици и ги захвърли в края на масата. После грабна медицинските документи на детето и напусна залата.

- Здравейте! – пресрещна я педиатъра.

- Здравейте! Как сте?

- Дойдох да присъствам на аутопсията, но не допусках, че толкова рано сте започнали да я правите. Каква патология излезе?

- Каквато и и при вас в клиниката – нищо особено. – усмихна се ехидно тя. Според всички правила на науката, детето би трябвало да е живо и здраво, защото не се открива тежко заболяване, което да е довело до настъпване на смъртта. Само белези на тежко обезводняване и оток на мозъка. Ще изчакаме да видим какво ще покажат микроскопските проби.

- Едва ли ще покажат нещо повече. – изсумтя педиатъра.

- Има ли нещо, което да не е отбелязано в документацията на детето? – попита патоложката и погледна подозрително своя колега.

- Поредното консервирано в сол бебе.

- Моля?

- Бабите му са го киснали в солена вода, за да не му миришела потта, като порасне. После за по-сигурно го зарили в морска сол за десетина минути, изплакнали го пак в солената вода, повили го и го приспали. На сутринта го намерили полумъртво. Няколко часа се борихме в клиниката за живота му, но не успяхме да го спасим.

Докторката слушаше с широко отворени очи и зяпнала уста.

- Не може да бъде? В кой век живеем? – промълви невярващо тя. – Това обяснява признаците на тежкото обезводняване и мозъчния оток. Не отиват ли в съдебна медицина тези случаи, та това си непредумишлено убийство?

- Къпането на новородените в солена вода с цел „обезмирисване” на потта е масова практика по повечето села в района. Почти всяка година има по един такъв смъртен случай в клиниката. Трудно се изкореняват невежеството и простотията, особено когато са вплетени в отколешни обичаи и традиции. Ако все пак излезе нещо необичайно от микроскопското изследване, обадете се да ми кажете.

Педиатърът си тръгна, а колежката му още дълго стоя замислена в коридора на отделението.

Повечето от възрастното население на страната е преминало успешно теста с посоляването.

Колко ли обаче са хората, оцелели при това изпитание, които могат да могат да се похвалят, че не се потят в жегата или че потта им не мирише?

Всички останали миризливци не бива да се отчайват.

Козметиката услужливо предлага своите продукти на всеки ъгъл, на всяка сергия, на всеки щанд във всеки магазин.

В световен мащаб големи усилия и внимание са насочени към борбата с отровите във въздуха, водата и почвата. Малцина обаче обръщат внимание на факта, че същите тези токсини, които замърсяват околната среда, се съдържат и в козметичните продукти, подредени в шкафчетата в домовете ни.

Според данни на ООН, сега по света има около 70 000 широко използвани химикали, а всяка година се внедряват още по 1 000 нови. Националния институт за професионална сигурност и здраве на САЩ съобщава, че близо 900 козметични съставки са токсични. Според други източници тези цифри са прекалено занижени. Без съмнение много козметични продукти съдържат канцерогени. Жените се излагат на риск от смъртоносни болести, употребявайки евтини синтетични козметични продукти.

Нежеланите ефекти от токсините се натрупват с годините, променят клетъчните рецептори за хормоните и структурата на клетките. Те действат подмолно и незабележимо. Разстройват хормоналния баланс на организма, сриват имунитета и отварят широко вратата за много тежки заболявания. Катранени пигменти, фенилендиамин, бензол, формалдехид са само някои от синтетичните химикали, широко използвани в гримове, шампоани, кремове, пудри и други козметични продукти.

Сходно