Албинос и витилиго

Нарушенията в обмяната на пигментите са най-различни. Някои от тях причиняват само козметични проблеми, а други водят до сериозни заболявания. Общото между албиносите и хората, страдащи от витилиго е, че при тях се наблюдава нарушение в меланиновата синтеза.

Цветът на кожата, косата и очите се придава от пигмента меланин. Той се образува и натрупва във вид на гранули с кафеникав до черен цвят в клетки, наречени меланоцити. Тези клетки произхождат от нервната система, мигрират по време на ембрионалното развитие и се разполагат по цялата повърхност на тялото. Различният цвят на кожата при представители на различните раси се обуславя от нееднаквото съдържание на меланин в кожата.

Меланин се съдържа и на други места в организма. Този пигмент присъства в космите на тялото и косата, лигавиците, мозъчните обвивки, негровидното ядро в мозъка, меките мозъчни обвивки, ириса на окото.

Ирисовата диагностика е ценен диагностичен метод, който търси връзка между пигментациите в ириса но окото и заболяванията на човека.

 

Образуването на меланин се контролира от хипофизата, която отделя меланотропен (меланоцитостимулиращ) хормон при стимулация с ултравиолетови лъчи. Резултатът от тази стимулация е натрупване на меланин в кожата.

албиносПълната липса на меланин в цялото тяло е вродено състояние и се нарича албинизъм. Албиносите са хора с бели коси и червени очи. Тяхната кожа е много чувствителна към слънчевите лъчи, поради липсата на защитния ефект на меланина. Дори краткотрайното излагане на слънце при албинос води до тежки кожни възпаления и изгаряния.

Загубата на меланин в определени зони на кожата е придобито страдание, най-често резултат на предшестващи кожни заболявания и се нарича витилиго. Най-различни причини могат да доведат до витилиго, а дори при повечето пациенти конкретният повод за заболяването остава неясен.

Ултравиолетовите лъчи оказват вредно въздействие, което може да доведе до рак на кожата. Доказано е, че ракът на кожата на лицето се среща често в топлите страни у хора, работещи на открито. Този рак е много по-рядък при тези от тях, които защитават лицето си със широкополи шапки. Също така ракът на кожата се срещо предимно у расите със светла кожа. При негрите той е рядък, защото голямото количество меланин ги предпазва от ултравиолетовите лъчи.

Меланинът има защитна функция. Натрупвайки този пигмент, организмът си изгражда бариера пред ултравиолетовите лъчи и се предпазва от дълбокото им проникване в тъканите.

Загарът или тенът на кожата, който се развива при излагане на слънце, се дължи именно на по-голямото количество меланин в меланоцитите. Тенът свидетелства за това, че ние сме понесли голяма доза ултравиолетово облъчване.

След като ултравиолетовите лъчи са толкова вредни, тогава съвсем резонно възниква въпроса:

Защо всяка година през лятото всички вкупом се втурваме към морето, печем се като гущери на слънце и рискуваме да пипнем рак на кожата? Има ли полза от тена, освен тази, че сме станали по-красиви?

В кожата под влияние на слънчевата светлина се образува и натрупва витамин Д. Всеизвестен факт е, че този витамин е отговорен за правилното протичане на калциево-фосфорната обмяна. Витамин Д е жизненонеобходим още от най-ранна детска възраст. Той предпазва растящия организъм от рахит, а при възрастните е важен фактор в профилактиката на остеопорозата. По-малко известния ефект на витамин Д  е способността му да стимулира ефективно имунитета . На това се дължи и „закаляващия” резултат от морските процедури.

витилигоПовечето хора са забелязали, че като отидат на море и на втория, третия ден ги заболява гърлото или ги хваща хрема. Защо става така? Това явление се дължи на първоначалния срив в имунната система на едно изнежено тяло. На организъм, свикнал с удобствата на цивилизацията, лишен от милувките на вятъра и слънцето, са му необходими няколко дни, за да се адаптира към „суровите” природни условия.

Огромни облаги от тази тема извлича козметичната индустрия. Медиите неуморно наливат масло в огъня. Те тръбят като корабни сирени за разширяването на озоновата дупка и създават масови психози сред населението. Козметичната индустрия умело се възползва от ситуацията и залива пазара с кремове, осигуряващи ултравиолетова (УВ) защита. Колкото е по-голямо числото, написано на кутията, толкова по-голям би трябвало да бъде и слънцезащитния ефект на крема. Козметичните кремове с УВ защита, ако възпрепятстват навлизането на всички ултравиолетови лъчи в кожата, ще стопират и образуването на витамин Д. Липсата на този витамин води до рахит при децата, остеопороза при възрастните и отслабена имунна система през целия живот, с всичките последици на това състояние.

В недалечното минало, когато хората са прекарвали повече време сред природата, рахитът и остеопорозата са били изключения, а не правило. В подкрепа на това твърдение е факта, че тези заболявания се срещат по-рядко сред населението по селата, отколкото в градовете.

Ултравиолетовите лъчи не преминават през стъклата на жилищните сгради!

 

Виждали ли сте как изглеждат лицата и ръцете на работниците в остъклени оранжерии? Независимо, че през цялата година те са изложени на слънчева светлина, кожата им е бледа. Те нямат тен, защото стъкленият покрив над главите им ги пази от ултравиолетовите лъчи.

Не очаквайте ефект от слънчевите бани на вашето бебе, ако ги правите през стъклото на прозореца!

 

Внимание!

витилиго Прекаленото излагане на ултравиолетови лъчи е опасно! Освен кожни изгаряния, то може да доведе активиране на меланоцитите в един невус, а от бенките произхожда един от най-злокачествените тумори в човешката патология – малигнения меланом.

 Струват ли си парите очилата с ултравиолетова защита?

Зеницата на окото се свива, когато е огряна от слънцето и се разширява, когато сме на тъмно. Чрез този вроден рефлекс окото регулира потока на светлината, която попада върху зеницата. Така се осигурява и по добро виждане в прекалено светла и прекалено тъмна среда. Ако липсваше този рефлекс, ние мсички щяхме да бъдем принудени да примижаваме през деня и да страдаме от кокоша слепота през ноща. Народи, живеещи в географски ширини с много слънце, еволюцията ги е направила с дръпнати очи. Такива са ескимосите, принудени да търпят заслепяващия блясък на белия сняг и живещите сред палещото слънце на пустините. При тях природата е поставила още една предпазна бариера на очите.

Носенето на обикновени слънчеви очила създава изкуствена тъмна среда за окото и предизвиква разширяване на зеницата. При тези обстоятелства, навлезлите в кокото ултравиолетови лъчи попадат директно върху зеницата. След един различно дълъг период от време това би могло да доведе до рязко влошаване на зрението.

Снимките са любезно предоставени от д-р Живко Пешев, главен административен асистент на Катедрата по обща и клинична патология на Медицински Университет , Пловдив

Сходно