Адаптация

Нормалната клетка при въздействие на увреждащ агент:

  1. Загива (настъпва клетъчна смърт – некроза), ако въздействието е силно
  2. Се адаптира, ако въздействието е слабо и/или продължително;
  3. Претърпява дегенеративни промени:
    • нарушение във водния баланс – оток, вакуолна и балонна дегенерация;
    • мастна дегенерация – стеатоза (натрупване на липиди);
    • натрупване на протеини;
    • натрупване на въглехидрати.

Адаптацията може да бъде:

  1. Физиологична, която се развива под действието на хормони или ендогенни медиатори.
  2. Патологична, която се развива под въздействието на патогeнни фактори, водещи до преустройство на структурата и функцията на клетката.

Видове адаптации (компенсаторно-приспособителни механизми):

Адаптация

Хиперплазия

Процес на увеличение на броя на клетките, водещ до увеличение на обема на органа.

Видове

  • физиологична  –  увеличението на обема на матката и гърдите по време на бременността;
  • патологична – увеличение на дебелината на маточната лигавица поради хормонален дисбаланс (продължително естрогенно въздействие); увеличение на обема на простатната жлеза поради намаление нивото на андрогените при мъже с напредване на възрастта.

Хипертрофия

Процес на увеличение на обема на даден орган за сметка на увеличение на обема на клетките.

Видове

А. Истинска –  увеличение на обема на паренхимните (функционално активните) клетки:

  1. Работна – физиологична (мускулите при активно спортуващи); патологична – сърдечният мускул при клапни пороци и при хипертония.
  2. Викарна (заместителна) – при чифтни органи – бъбреци, бели дробове. Наблюдава се увеличение (хипертрофия) на здравия орган поради отпадане на функцията на другия.
  3. Нервно-хуморална (корелативна) – развива се под влияние на биологично активни вещества, напр. хормони. По този механизъм се увеличават крайните части на тялото (пръстите на ръцете и краката, брадата, носа) при високи нива на соматотропен хормон при хора, преминали пубертета (акромегалия); ако заболяването се развие преди пубертета, настъпва състоянието гигантизъм.

Б. Лъжлива (псевдохипертрофия) – увеличаването на органа е за сметка увеличение на съединителната и мастната тъкан, а не на паренхимните клетки.

Как изглежда хипертрофията на сърцето, можете да видите в статията „Високо кръвно налягане”.

Атрофия

Процес на намаление на обема и функциите на даден орган заради намаление на обема и/или броя на паренхимните клетки.

Видове

  1. Физиологична – при остаряване. При старческата атрофия органите имат намален обем и по-тъмен цвят заради натрупване на тъмнокафяв пигмент (липофусцин) в цитоплазмата на клетките.
  2. Патологична
  • при недостатъчно кръвоснабдяване;
  • от натиск (камъните в бъбрека при нефролитиаза);
  • инактивитетна (при обездвижване);
  • нервнотрофична (при прекратена инервация);
  • под влияние на физични и химични фактори (отрови, лъчения).

Адаптация 

 Метаплазия

Процес на преустройство на тъканите от един в друг подвид, но в рамките на тъканта.

Наблюдава се при хронично  възпаление; липса на витамин А; туморни процеси.

Примери:

  • Цилиндричният епител на ендоцервикса на маточната шийка се преобразува в многослоен плосък.
  • Едноредният цилиндричен епител на бронхите под влияние на хронично дразнене (тютюнопушене) става многослоен плосък.
  • Многослойният плосък епител на хранопровода се превръща в епител от стомашен тип.

Внимание!Адаптация

Метаплазията е адаптивен процес, при който има риск от развитие на тумори, т. е. метаплазиралите клетки крият малигнен потенциал.

Примери за заболявания, при които се среща метаплазията, можете да научите от статията „Предракови състояния”.

Дисплазия

Тя не е типичен приспособителен процес. Тук се наблюдават:

  • промени в големината и формата на клетките;
  • нарушено подреждане и поляритет;
  • промяна в размерите на ядрото, хиперхромазия, полихромазия;
  • увеличен брой митози, поява на неправилни митози.

Тези промени са характерни за туморните процеси. Разликате е, че при  дисплазията те са ограничени, обикновенно в слоевете на епитела и не преминават базалните мембрани. Затова при най-тежките форми  казваме, че  има тумор на място – carcinoma in situ. Дисплазията е облигатна (задължителна)  преканценроза и в повечето случаи  при липса на лечение и адекватни мерки преминава в инвазивен тумор.

Този процес е често срещан в епитела на маточната шийка. Повече за това състояние прочетете в статията „Дисплазия”.

Сходно